Дийн Кунц - Непознати

Доминик се изненада от факта колко е трудно да си спомни плахостта, с която подхождаше към живота. Но в спомените му нямаше горчивина. Той си представи онези дни, но не можа да ги почувства и това означаваше, че никога повече няма да бъде предишният Доминик Корвези, колкото и да се страхуваше от тази вероятност.

Той беше убеден, че по миналото лято е видял нещо ужасно и са му сторили нещо чудовищно. Но тази сигурност породи загадъчност и противоречивост. Загадъчното беше, че случилото се бе предизвикало в него неоспоримо положителна промяна. Но как бе възможно едно преживяване, наситено с болка и ужас, да повлияе благоприятно на възгледите му? А противоречието се състоеше във факта, че въпреки благотворното влияние върху личността му, събитието изпълваше с ужас сънищата му. Как бе възможно изпитанието му да е едновременно ужасно и прекрасно?

Отговорът не се криеше в Портланд, а някъде по магистралата. Доминик запали двигателя, включи на скорост и потегли.

Най-прекият път от Портланд до Маунтинвю беше по междущатската магистрала 80. Но както бе сторил преди осемнайсет месеца, Доминик пое по заобиколен маршрут, отправяйки се на юг по магистрала 5. През онова лято той бе минал през Рино, за да направи проучвания за поредица от разкази за хазарта. И както преди, Доминик спря да обядва в Юджийн.

Надявайки се да съзре нещо, което да събуди спомените му и да установи връзка със събитията, случили се по време на предишното пътуване, той се вглеждаше в градчетата по пътя. Но до Гранитс Пас не видя нищо особено.

Доминик пренощува в мотела, където беше гост преди осемнайсет месеца. Спомняше си номера на стаята — десет, защото помещението се намираше до автоматите за безалкохолни напитки и лед, откъдето почти цяла нощ се разнасяха изнервящи звуци. Доминик се настани в същата стая, като уклончиво обясни на служителя на мотела, че мястото буди в него сантиментални асоциации.

После вечеря в същия ресторант.

Доминик търсеше внезапно прозрение, което обаче му убягваше.

Докато шофираше, той непрекъснато поглеждаше в огледалото за обратно виждане, за да провери дали го следят. А по време на вечерята крадешком наблюдаваше другите посетители в заведението. Но ако го следяха, онези неизвестни хора бяха майстори и сякаш умееха да се превръщат в невидими.

В девет часа Доминик се приближи до обществения телефон на близката бензиностанция и се обади на друг обществен телефон в Лагуна Бийч. По предварителна уговорка там чакаше Паркър Фейн, за да докладва какво е взел от пощенската му кутия през деня. Имаше малка вероятност телефоните да се подслушват, но след като получи двете обезпокоителни моментални снимки, Доминик реши — и Паркър се съгласи, че в случая благоразумието и параноята са синоними.

— Има само сметки и реклами — каза Паркър. — Няма странни съобщения и снимки. Как са нещата при теб?

— Засега нищо. Снощи не спах добре.

— Но не си ходил на разходка.

— Не, не сънувах кошмар. Отново луната. Някой проследи ли те до телефона?

— Не, освен ако не е бил невидим и майстор на дегизировката. Затова утре вечер пак ми се обади тук и не се притеснявай, че подслушват линията.

— Говорим като откачени.

— Донякъде се забавлявам. Стражари и апаши, криеница, шпиони. Винаги ме е бивало в такива игри, когато бях дете. Обиколи онези места, приятелю мой, и ако се нуждаеш от помощ, ще пристигна незабавно.

— Знам.

Доминик се върна в мотела. И също като предишната нощ той се събуди три пъти преди зазоряване, като се стряскаше от кошмар, който не помнеше, и викаше: „Луната! Луната!“

Във вторник, седми януари, Доминик стана рано и отиде в Сакраменто, сетне пое на изток, към Рино, по междущатска магистрала 80. През по-голямата част от пътуването валеше сребрист и студен дъжд, който в подножието на планина Сиера Невада се превърна в сняг. Доминик спря на една бензиностанция, купи вериги и ги сложи на гумите.

По миналото лято пътуването бе продължило повече от десет часа, а този път — още по-дълго. Най-после Доминик се регистрира в хотел „Хара“, където бе отседнал и тогава, и се обади на Паркър Фейн от обществен телефон. После хапна в кафенето, купи местния вестник и се прибра в стаята си. И в осем и половина вечерта, докато седеше в леглото, той прочете репортажа за Зебедая Ломак.

Рино — Петдесетгодишният Зебедая Харолд Ломак, чието самоубийство на Коледа доведе до разкритието за странната му обсебеност от луната, е оставил имущество, оценено на повече от петстотин хиляди долара. Според документите, подадени в съда от Еленор Улзи, сестрата на покойния и изпълнител на завещанието му, по-голямата част от капитала е в различни спестовни сметки и в ценни книжа. Скромната къща на Уос Вали Роуд 1420, където е живял Ломак, е на стойност едва трийсет и пет хиляди долара. Говори се, че Ломак, комарджия професионалист, е натрупал богатството си предимно от покер. „Той беше един от най-добрите играчи, които познавам — каза Сидни Гарфорк, друг комарджия професионалист и носител на миналогодишната награда на световния шампионат по покер в казино «Конска подкова» в Лас Вегас. — Зебедая започна да играе карти, още когато беше дете и имаше вроден талант.“ Според Гарфорк и други приятели на Ломак парите му са щели да бъдат още повече, ако комарджията не е имал слабост към заровете. „Той загуби на зарове половината от спечеленото на покер и, разбира се, данъчната служба взе своя дял.“ В нощта на Коледа, реагирайки на сигнал на съсед за стрелба, полицаите от Рино откриха трупа на Зебедая Ломак, прострян в отрупаната с боклуци кухня в дома му. По време на огледа са намерени хиляди снимки на луната, залепени на стените, тавана и мебелите.