Дийн Кунц - Фалшива памет

Тя се хранеше и оглеждаше спалнята, за да прецени къде е най-добре да сложи видеокамерата.

Марти седеше до масата в кухнята и наблюдаваше как Дъсти разчиства бъркотията, която бе направила.

Тя хвана с две ръце втората си чаша уиски и я поднесе към устните си.

Дъсти сложи ножовете и вилиците в машината за миене на съдове.

Остриетата и тракането на приборите не разтревожиха Марти.

Дъсти прибра в хладилника бутилките вино. Марти вече не чувстваше изкушение да ги грабне и да ги използва като оръжие.

— Нещата в гаража може да почакат до утре — каза той.

Тя кимна, но не каза нищо. Нямаше доверие в гласа си. Спомените за странния пристъп сякаш се носеха във въздуха досущ отровни спори, които можеше отново да я заразят, и щом отвореше уста, Марти щеше да избълва само налудничави щуротии.

Дъсти предложи да вечерят. Тя отговори, че няма апетит, но той настоя.

В хладилника имаше лазаня. Дъсти я стопли в микровълновата фурна.

После изми гъби и ги наряза.

Ножът изглеждаше безобиден в ръцете му.

Той запържи гъбите с лук и масло. Валит стоеше пред печката и замечтано вдъхваше уханието на лазанята.

В светлината на онова, което Марти бе направила преди малко, този домашен уют я изуми като сюрреалистичен.

Дъсти поднесе вечерята и Марти се запита дали не се е отровила с остатъците от лазанята.

Не си спомняше да е яла от нея. Но още подозираше, че е преживяла пристъп на пориомания — периоди от време, през които действаше, сякаш беше в съзнание, макар в паметта й да не бе останала следа.

Тя беше убедена, че Дъсти ще яде лазаня само за да й покаже доверието си в нея, затова се въздържа и не го предупреди. Но като се замисли, че след вечерята може да бъде единствената оцеляла, Марти превъзмогна липсата на апетит и изяде почти всичко в чинията си.

Но отказа да вземе вилица и използва лъжица.

В ъгъла срещу леглото на Сюзан Джагър имаше пиедестал с месингова саксия, в която бе засадено миниатюрно японско дръвче бонзай. В основата на ствола му се виеше буен бръшлян с листа с формата на звезди. Сюзан изчисли кой е най-добрият ъгъл между саксията и леглото и ски камерата в растенията.

Тя угаси светлината над пиедестала и остави само нощната лампа. В стаята не трябваше да е съвсем тъмно, за да се виждат кадрите.

Сюзан смяташе да се престори, че е заспала, докато чете. Наполовина изпитата чаша вино на нощното шкафче и отворената книга между завивките щяха да затвърдят това убеждение.

Тя обиколи спалнята, оглеждайки месинговата саксия. Видеокамерата беше скрита добре.

Сюзан се приближи до пиедестала, пъхна пръст между листата на бръшляна и натисна копчето.

После отстъпи назад, застана неподвижно и се заслуша.

В спалнята цареше пълна тишина, но Сюзан не чу бръмченето на камерата. Тя се разходи из стаята и спря пет пъти, за да се ослуша и прегледа записа.

На вградения монитор се виждаше цялото легло. Вратата беше от дясната страна.

Сюзан видя образа си и се изненада, че изглежда толкова млада и привлекателна.

Напоследък тя не се виждаше ясно, когато погледнеше в огледалото. Там съзираше не толкова физическо отражение, а по-скоро психологически портрет — Сюзан Джагър, състарена от хронично безпокойство, с размити и замъглени черти от шестнайсетмесечно отшелничество, избледнели от отегчение и изнурени от притеснения.

Жената на видеозаписа беше слаба, стройна и хубава. Нещо по-важно, тя беше изпълнена с решителност. Тази жена имаше надежда. И бъдеще.

Сюзан се зарадва и изгледа записа още няколко пъти. Тя имаше план.

Дори лъжицата можеше да послужи като оръжие, ако я хванеш за широката част и наръгаш някого с дръжката. Макар и не толкова остра, колкото нож, дръжката можеше да се използва за избождане на очи.

Ръцете на Марти се разтрепериха тя се изкушаваше да остави лъжицата и да яде с пръсти. Но не го направи, защото се страхуваше, че ще изглежда още по-откачена в очите на Дъсти.

Разговорът вървеше мъчително.

Въпреки подробния разказ на Марти Дъсти й зададе много въпроси за пристъпа на паника. Желанието й да говори за това непрекъснато намаляваше.

Преди всичко темата я потискаше. Споменът за странното й държание я караше да се чувства безпомощна, сякаш е малко дете.

Освен това Марти беше обезпокоена от необяснимото, но твърдо убеждение, че ще получи втори пристъп на паника, ако говори за първия.

Тя попита Дъсти как е минал денят му и той изброи списък от задачи, които обикновено изпълняваше, когато времето не беше подходящо за боядисване.