Дийн Кунц - Фалшива памет

Но сутрин, когато установеше, че загадъчният посетител я е изнасилвал, Сюзан не страдаше от симптомите, характерни за упойване с рохипнол. Не й беше лошо, устата й не беше пресъхнала, зрението й не беше замъглено, нямаше пулсиращо главоболие и не беше дезориентирана. Тя винаги се събуждаше с ясно съзнание и дори освежена, макар че се чувстваше изнасилена.

Но въпреки това тя започна да пазарува от различни магазини. Понякога разчиташе на Марти да й купи каквото е необходимо, но обикновено поръчваше продукти от малки, фамилни магазинчета. Макар че непрекъснато ги сменяше, параноично убедена, че някой слага опиати в храната и напитките, това не сложи край на нощните атаки.

В отчаянието си Сюзан потърси отговор в свръхестественото и мобилната библиотека й носеше зловещи книги за призраци, вампири, демони, прогонване на духове, черна магия и отвличане от извънземни.

За щастие библиотекарят нито веднъж не коментира и не изрази недоумение от неутолимия й апетит към тези странни теми. Но това несъмнено беше по-здравословно от интереса към съвременната политика или към клюките за известни личности.

Сюзан бе особено силно заинтригувана от легендата за злия демон, който посещава жените, докато спят, и прави секс с тях.

Но интересът й така и не се превърна в убеждение. Тя не затъна толкова надълбоко в суеверието, че да спи с Библията или да носи огърлица от чесън.

Накрая Сюзан престана да изследва свръхестественото, защото агорафобията й се засили. Ирационалното, изглежда, подхранваше болните части на психиката й, където живееше необяснимия й страх.

Тя отново напълни чашата си, взе я и тръгна да обиколи апартамента, за да се увери, че всички възможни входове са залостени.

После отиде във всекидневната, угаси лампите и седна в креслото, отпивайки от мерлото, докато очите й свикнат с мрака.

Макар че фобията бе прогресирала, докато й стана трудно да гледа дневната светлина дори през прозорците, Сюзан още беше в състояние да издържи на нощната гледка, когато небето беше облачно и морето от звезди не очакваше съзерцанието й. В такива мигове тя не пропускаше възможността да се постави на изпитание, защото се притесняваше, че ако не упражнява смелостта си, това й качество съвсем ще закърнее.

Когато очите й свикнаха с тъмнината и виното засили смелостта й, Сюзан се приближи до средния от трите прозорци, които гледаха към океана, и след кратко колебание вдигна щорите.

Пешеходната алея пред къщата беше осветена от уличните лампи и макар че още не беше късно, беше безлюдна.

Между палмите се виеше мъгла. Листата им бяха неподвижни и пълзящата мъгла приличаше на живо, заплашително приближаващо се същество.

Плажът и океанът не се виждаха.

На небето нямаше звезди и мракът и мъглата скриваха света. Сюзан би трябвало да може часове наред да стои до прозореца, овладявайки страха си, но сърцето й започна да бие учестено. Агорафобията не беше причината за внезапно възникналите й опасения, а усещането, че някой я наблюдава.

Откакто започнаха нощните посещения, безпокойството я обземаше все по-силно. Скопофобия — страхът да бъдеш наблюдаван.

Но това със сигурност не беше втора фобия, а необясним, безпричинен страх. Ако наистина съществуваше, изнасилвачът фантом трябваше понякога да наблюдава дома й, за да бъде сигурен, че тя ще е сама, когато я посети.

Но Сюзан се опасяваше, че я обземат нови фобии, докато накрая се парализираше от страх.

Алеята беше безлюдна. Стволовете на палмите не бяха достатъчно широки, за да се скрие някой зад тях.

„Той е там.“

Три поредни нощи Сюзан не бе изнасилвана и злият дух сигурно щеше да дойде тази вечер. Той спазваше схема на сексуална потребност, която беше по-редовна от лунното притегляне върху приливите на кръв на върколака.

Сюзан често се опитваше да остане будна в нощите, когато го очакваше, но той не идваше. Посещаваше я, когато тя задрямваше. Веднъж Сюзан заспа облечена на креслото и се събуди в леглото си. Кожата й миришеше на потта му и гнусната му сперма бе полепнала по бикините й. Изнасилвачът, изглежда, притежаваше шесто чувство и знаеше кога тя спи и е най-уязвима.

„Той е там.“

На плажа имаше няколко дюни и натрапникът може би се криеше там.

Сюзан усещаше погледа му. Или поне така си мислеше.

Тя бързо спусна щорите.

Ядосана на себе си, че е толкова страхлива, треперейки повече от гняв и отчаяние, отколкото от страх, и изнервена, защото е безпомощна жертва, Сюзан изпита непреодолимо желание да превъзмогне агорафобията си, да излезе навън, да обиколи дюните и да застане пред инквизитора си, или да докаже пред себе си, че той не е там. Но тя нямаше смелостта да тръгне да търси хищника. Не беше в състояние да прави нищо друго, освен да се крие в дома си и да чака.