Дийн Кунц - Фалшива памет

Навън вятърът бе утихнал, но още валеше студен дъжд. В апартамента беше уютно и Марти се изкушаваше да си представи, че отвъд стените не съществува друг свят.

Двете със Сюзан разговаряха за миналото и за стари приятели. Не пророниха нито дума за бъдещето.

Сюзан не беше сериозен пияч. Две бири й бяха достатъчно. Обикновено не изпадаше в изблици на възторг или раздразнителност вследствие алкохола, а ставаше приятно сантиментална. Този път обаче Сюзан беше все по-мълчалива и мрачна.

Скоро започна да говори само Марти. Бърборенето й звучеше все по-глупаво, затова накрая млъкна.

Приятелството им беше силно и те не изпитваха неловкост от мълчанието. Но сега тишината беше странна и изнервяща, защото Марти крадешком поглеждаше приятелката си, търсейки признаци на пореден пристъп на кататония.

Изведнъж Марти е можеше вече да понася музиката на Бах. Красотата на мелодията й се стори потискаща и внушаваща загуба, самота и отчаяние. Апартаментът изведнъж стана задушен и Марти изпита усещане за клаустрофобия.

Сюзан отново пусна компактдиска. Марти погледна часовника си и изреди поредица от несъществуващи задачи, които трябва да свърши преди пет часа.

Тя отиде в кухнята, грабна дъждобрана си и прегърна Сюзан, както винаги правеше, когато се разделяха. Този път прегръдката им беше по-силна от обикновено, сякаш и двете се опитваха да покажат много по-важни и дълбоки чувства, отколкото можеха да изразят с думи.

Марти сложи ръка на валчестата дръжка на вратата, а Сюзан отстъпи встрани, за да не види ужасяващия свят навън. С изтерзан тон, сякаш изведнъж бе решила да разкрие обезпокоителна тайна, която трудно бе опазила, Сюзан каза:

— Той идва тук нощем, когато спя.

Марти бе открехнала вратата, но като чу това, я затвори.

— Какво? Кой идва нощем, когато спиш?

Зелените очи на Сюзан се смразиха. Цветът им се избистри и стана по-ярък.

— Мисля, че е той. — Сюзан наведе глава и се втренчи в пода. Бледите й страни започнаха да поруменяват. — Нямам доказателство, че е той, но кой друг може да бъде освен Ерик?

— Ерик идва тук нощем, докато спиш?

— Той твърди, че не идва. Но аз мисля, че лъже.

— Ерик има ли ключ?

— Не му оставих.

— Нали смени бравите?

— Да. Но той влиза по някакъв начин.

— През прозореца?

— Сутрин, когато осъзная, че е бил тук, проверявам всички прозорци, но те са залостени.

— Но как разбираш, че е бил тук? Искам да кажа, какво прави?

— Промъква се… като бездомно куче.

Сюзан потрепери.

Марти не харесваше Ерик, но й беше трудно да си го представи да се промъква нощем в нечий апартамент. Преди всичко той нямаше достатъчно богато въображение, за да измисли начин да се вмъкне незабелязано. Ерик беше консултант по инвестициите. Главата му беше пълна с цифри и факти, но не и с чувство за загадъчност. Освен това той знаеше, че в нощното си шкафче Сюзан държи пистолет. А Ерик не обичаше да рискува и едва ли би се осмелил да направи така, че да го застрелят като крадец, дори да изпитваше извратено желание да тормози съпругата си.

— На сутринта виждаш, че нещата са разместени, така ли?

Сюзан не отговори.

— Нощем не го ли чуваш? Не се ли събуждаш, когато дойде?

— Не.

— Тогава на сутринта забелязваш улики за посещението му?

— Да, улики — съгласи се Сюзан, но не добави нищо повече.

— Но какви? Мирисът на одеколона му?

Сюзан кимна, без да откъсва поглед от пода.

— Но какво точно? — настоя Марти.

Сюзан не отговори.

— Погледни ме, Сюзан.

Сюзан вдигна глава. Беше се изчервила, сякаш не само от неудобство, но и от срам.

— Какво криеш от мен, Сюзан?

— Нещо… Предполагам, че страдам от параноя.

— Има нещо, което не ми казваш. Защо изведнъж го спомена, а после отказваш да говориш?

Сюзан обви ръце около тялото си и потрепери.

— Мислех, че съм готова да говоря за това, но явно не е така. Трябва да… подредя мислите си.

— Адски странно е, че Ерик се промъква тук нощем. Дори страшно. Какво прави? Наблюдава те, докато спиш?

— Хайде друг път да говорим за това, Марти. Трябва да помисля още малко и да събера смелост. Ще ти се обадя.

— Кажи ми сега.

— Нали имаш работа?

— Ще почака.

Сюзан се намръщи.

— Преди минута ми се стори, че задачите ти са важни и неотложни.

Марти не можеше да обиди Сюзан, признавайки, че е измислила задачите като извинение да се измъкне от мрачния й, задушен дом и да излезе на чист въздух.

— Ако не ми се обадиш скоро и не ми разкажеш всичко, довечера ще дойда тук и ще ти прочета най-новата книга с литературна критика на бащата на Дъсти. Казва се „Смисълът на безсмисленото: Хаосът като структура“ и още в началото ще се закълнеш, че те побиват тръпки. Или какво ще кажеш за „Осмели се да бъдеш най-добрият си приятел“? Това пък е най-новото произведение на втория му баща. Чуй го на аудиокасета и ще изпиташ желание да оглушееш. Те са семейство от писатели тъпаци и могат да ти нанесат удар с писанията си.