Дийн Кунц - Фалшива памет

Марти кимна и с разтреперан глас рече:

— Бих търкала цяла нощ, ако можех да залича последния час.

— Знам, знам.

След петдесет минути Дженифър се прибра вкъщи.

Преследвачите й, Скийт и изчервяващият се, се движеха близо зад нея. Те спряха на паркинга пред жилищната сграда. Дженифър влезе във входа.

Ариман наблюдаваше „детективите“ и си позволи за изпита гордост от нечовешкото си търпение. Добрият играч трябваше да знае кога да действа и кога да чака, макар че понякога чакането можеше да постави на изпитание разсъдъка му.

Очевидно Марти и Дъсти безразсъдно бяха поверили Скийт на грижите на изчервяващия. Ето защо, търпението на Ариман щеше да бъде възнаградено с две убийства и трофей.

Психиатърът вече познаваше добре двамата преследвачи и уверено можеше да прогнозира, че те ще бъдат твърде отегчени и отчаяни, за да възобновят наблюдението и най-после щяха да признаят, че са се провалили. Освен това, след като се бяха натъпкали с гулаш от ревен, бамя и сладки картофи, момчетата се чувстваха тъпи и лениви и копнееха за удобствата вкъщи.

И после, когато бяха сравнително изолирани, самодоволни и в безопасност, Ариман щеш да нанесе удара си. Той се надяваше, че Марти и Дъсти ще живеят достатъчно дълго, за да разпознаят тленните останки и да скърбят.

За изненада на психиатъра приятелят на Скийт се приближи до задната част на пикапа, отвори вратата и измъкна куче. Това беше вероятно усложнение, което щеше да изисква корекция в стратегията на доктора.

Мъжът заведе кучето на тревата пред жилищната сграда, за да си свърши работата.

Ариман позна кучето. Добродушният и плах лабрадор на Дъсти и Марти. Как му беше името? А, да, Валит.

В края на краищата стратегията му нямаше да се нуждае от корекции. Щеше да има само малка промяна. Психиатърът трябваше да запази един куршум за кучето.

Изчервяващият се прибра лабрадора и се качи в пикапа.

Ариман се приготви за бавно и спокойно преследване, но пикапът не помръдна.

След минута се появи Скийт. Той носеше фенерче и нещо синьо и претърси района, където кучето се бе изходило.

Скийт прибра изпражненията в синьото пликче и го хвърли в дървеното кошче за отпадъци до пикапа.

Поздравления, господин и госпожо Колфийлд. Макар и нервен, тъп, страдащ от самозаблуди наркоман с увреден мозък и умен колкото шаран, синът ви стои едно стъпало по-високо от онези, които не събират изпражненията на кучето си.

Пикапът потегли, излезе от паркинга, мина покрай шевролета на Ариман и се отправи на изток.

Улицата беше дълга и права и имаше видимост най-малко пет пресечки напред, затова Ариман се поддаде на палав импулс. Той изскочи от колата си, забърза към дървеното кошче, грабна синьото пликче, върна се в шевролета и подкара след пикапа.

По време на разпитите за миналото на Скийт, които бяха част от сеансите за програмиране, Ариман бе научил за шегата с Холдън Колфийлд Старши. Когато майката на Скийт бе зарязала баща му заради доктор Дерек Ламптън, лудият психиатър, братята бяха събрали купчина кучешки изпражнения и ги бяха изпратили анонимно на великия професор по литература.

Макар още да не знаеше какво ще прави с изпражненията на Валит, Ариман беше сигурен, че ще ги използва за нещо забавно. Това щеше да добави пикантен щрих със символично значение за един от множеството смъртни случаи, които скоро щяха да станат.

Той сложи синьото пликче на пода под седалката до себе си. Торбичката беше завързана здраво и отвътре не се разнасяше неприятна миризма.

Ариман караше, предвкусвайки предстоящите приключения. Трябваше да изяде останалите пет шоколадови десерта и да изстреля десет куршума.

Марти и Дъсти хвърлиха в кладенеца и двата картечни пистолета.

Макар че съществуваше малка вероятност труповете да бъдат намерени, Марти искаше да се отърват и от колта, защото куршумите от двамата мъртви можеше да бъдат сравнени с пистолета. Вероятно някой в института знаеше, ме лошите им момчета възнамеряват да убият нея и Дъсти и да претърси мястото, когато Кевин и Закари не се върнеха. Тя не искаше да рискуват.

Но, от друга страна, не можеше да изхвърли колта в кладенеца, защото имаше вероятност да го намерят при труповете и да го проследят до Дъсти.

На предната седалка на беемвето нямаше много кръв. Дъсти извади два парцала от багажника, взе шепа сняг и изчисти тапицерията.

Марти запази втория парцал за по-късно.