Дийн Кунц - Чейс

Докато избърсваше потта от челото си, вървейки към колата си, изведнъж чу ръмжене на автомобилен двигател зад гърба си и бе облян от светлината на фарове. Бен не се обърна, а направо се хвърли напред и скочи върху капака на колата си.

Секунда по-късно един понтиак се вряза странично в мустанга сред дъжд от искри, оставяйки след себе си мирис на нагорещен метал. Въпреки че колата му се залюля силно след сблъсъка, Чейс здраво бе впил пръсти в отворите под предното стъкло, предназначени за чистачките. Ако се изтърколеше на земята, понтиакът със сигурност щеше да го прегази.

Когато нападателят му се отдалечи, Бен се изправи и се опита да различи номера на другата кола. Дори и да се намираше по-близо обаче, това пак нямаше да му се удаде, защото Съдията бе прикрепил парче плат върху цифрите.

Понтиакът достигна края на алеята и взе завоя твърде рязко, като за малко не удари един пътен знак и не изскочи на тротоара. Съдията обаче отново показа превъзходните си шофьорски умения, овладявайки автомобила, след което пресече кръстовището под светлината на мигащия светофар, зави надясно и отпраши към центъра на града по главния път.

За секунди понтиакът изкачи билото на хълма и се изгуби от погледа на Бен.

Той се огледа наоколо, за да види дали е имало свидетели, но паркингът беше пуст. Скочи на земята и се зае да огледа щетите, нанесени на мустанга. Предната броня бе изкривена отляво, но, слава богу, не бе толкова вдлъбната, че да попречи на свободното въртене на гумата и движението на колата. Цялата лява страна на превозното средство бе изподраскана и смачкана от удара. Бен се съмняваше, че на автомобила му е нанесена някаква по-сериозна повреда, но така или иначе ремонтът щеше да му струва поне няколкостотин долара.

Голяма работа. В момента парите бяха последната му грижа.

Той отвори вратата откъм шофьора, която изскърца, седна зад волана, разгърна бележника си и отново се зачете в списъка си. Ръцете му трепереха, докато добавяше трите нови пункта.

9. Трети псевдоним — Ерик Бленц.

10. Склонен към прибързани действия под влиянието на предишните му неуспехи.

11. „Понтиак“, втора кола (открадната само заради удара?)

Бен седеше в колата си, взирайки се в безлюдния паркинг, докато ръцете му най-накрая престанаха да треперят. Безкрайно уморен, той потегли към квартирата си, чудейки се къде ли ще го причака Съдията следващия път.

В събота сутринта го събуди телефонът.

Изплувайки от тъмнината, където разложените трупове продължаваха да го сочат обвинително с белите си ръце, той тъкмо вдигаше слушалката, когато си даде сметка кой се обажда. Съдията не беше звънял от сряда вечерта. Голямо закъснение!

— Ало?

— Бен?

— Да?

— Обажда се доктор Фоувъл.

Чейс чуваше за пръв път гласа на психиатъра по телефона. Той никога не му беше звънял досега, всички разговори се водеха от госпожица Прингъл.

— Какво искате? — попита Бен. Името на лекаря напълно го разсъни и прогони кошмарите.

— Искам да разбера защо пропусна сеанса си вчера.

— Нямах нужда от него.

Фоувъл се поколеба за момент, после каза:

— Ако е заради това, че съобщих на полицаите някои неща, трябва да разбереш, че не съм нарушил по никакъв начин отношенията лекар-пациент. Те не те обвиняват в никакво престъпление и си помислих, че е изцяло в твой интерес да им кажа истината, преди да са изгубили твърде много време по този Съдия.

Чейс мълчеше.

— Искаш ли да се видим днес следобед и да си поговорим, да обсъдим този въпрос?

— Не.

— Мисля, че сега можеш само да спечелиш от подобно нещо, Бен.

— Повече няма да идвам.

— Но на теб ти е необходимо!

— Не смятам. Психиатричното наблюдение не беше условие да ме изпишат от болницата, а само привилегия, от която да се възползвам при желание от моя страна.

— И ти все още можеш да се възползваш от нея, Бен! Аз съм тук, чакам те да дойдеш…

— Но вече не е привилегия — каза Чейс. Разговорът започваше да му харесва. За пръв път Фоувъл беше в отбранителна позиция спрямо него и това го караше да тържествува.

— Бен, ти си ми сърдит за онези неща, които казах на полицията. В това е цялата работа, нали?

— Донякъде. Но има и други причини.

— Какви?

— Защо не поиграем малко на асоциации? — предложи Чейс.

— Какви асоциации? Бен, виж сега…

— Публикувам.

— Бен, готов съм да те видя, когато пожелаеш…

— Публикувам — прекъсна го младежът.

— Това няма да помогне никак…