Дийн Кунц - Брат Од

Когато през прозореца се намъква още едно пипало и пада на пода, брат Максуел виква на брат Флечър да изведе Джейкъб.

Като саксофонист брат Флечър е имал някой и друг опасен ангажимент в дните на незрялата си младост и знае как се бяга от бар, когато клиентите започнат да се стрелят; ето защо вече си е обрал крушите (с тях и Джейкъб) и се е омел от стаята, преди Максуел да си отвори устата. В коридора той чува как брат Григорий крещи, че в асансьорната шахта има нещо, което е твърдо решено да проникне през блокирания отвор на кабината.

Когато Смъртта отново ми налетя, Родион Романович се насочи към Смъртта с цялата неустрашимост на роден погребален агент и откри огън с „Пустинния орел“.

Той удържа на обещанието си за невероятна патърдия. Гърменето на пистолета беше само с няколко децибела по-ниско от трещенето на минохвъргачка.

Не съм следил бройката на изстрелите, раздадени от руснака, ала Смъртта се пръсна на геометрични фрагменти както при скока си от камбанарията; робата й се оказа крехка като тялото, което загръщаше.

Парченцата, останките и треските на тази неестествена конструкция незабавно започнаха да се гърчат и подскачат в някаква имитация на живот и след секунда се събраха.

Косачът се обърна към Романович, който изпразни пистолета си в него, бързо пъхна ръка в джоба си за резервния пълнител и презареди.

Вторият залп навреди по-малко на Смъртта, която бързо се надигна.

Джон — не наш брат, а самодоволно дете — стоеше със затворени очи и не спираше да материализира Вечния градинар с мисълта си. Когато отвори очи, те вече не бяха на божи човек.

Брат Максуел размазва втория пришълец с бухалката, когато вижда, че Юмрука отново млати пришълец номер едно, който е цъфнал обратно с невиждана бързина.

Трети израстък от скелета-майка пробива фронтовата линия и Максуел го отблъсква с удар и контраудар, но първата гад, на която е разказал играта, се е събрала и наежено му връхлита. Два дебели шипа пронизват гърдите на монаха.

Брат Юмрука се обръща, вижда гибелта на събрата си и с ужас наблюдава как оскверненото тяло на Максуел се превръща в калейдоскоп от невъобразимо въртящо-огъващи се кости, който разпуква грейката като пашкул и се слива с израстъка, който го е пронизал.

Юмрука побягва от стаята, трескаво блъска вратата, държи я затворена и крещи за помощ.

Подобно затруднение е било предвидено и на двама братя се отзовават с верига, единият край на която увиват около бравата, а другият слагат около дръжката на съседната врата. По този начин всяка врата служи като ключалка за другата.

Шумът от асансьорната шахта вече е такъв, че стените треперят от него. Чува се как кабинката се клати зад затворените врати и кабелите, които я държат, пищят с последни сили.

Джейкъб е на най-сигурното място: между сестра Анджела и сестра Мириам, които могат да се опрат и на самия дявол.

Преродената Смърт ме пренебрегна и се насочи към руснака, който се оказа по-бърз от нея с две крачки. Романович пъхна резервния пълнител в „Пустинния орел“, хвърли се към човека, на когото някога се възхищавах, и го простреля два пъти.

Инерцията на петдесеткалибровите патрони вдигна Джон Хайнеман във въздуха и го запрати на земята, където тялото му остана неподвижно. Мисълта му не можеше да проектира възкресяване, защото, все едно какво си въобразяваше една изгубена, мрачна част от душата му, той не беше свое собствено творение.

Косачът стигна до Романович и положи ръка на рамото му, но не за да го нападне. Вместо това фантомът зяпна Хайнеман като ударен от мълния: малкото му божество не бе по-различно от който и да е смъртен.

Този път Смъртта се разпиля на кубчета, които се разделиха на още кубчета — могила от танцуващи зарове без точки, мятащи се като новоизлюпени ларви — блъскаха се едно в друго, докато не се превърнаха в локвичка молекули, разпаднаха се на атоми, от които пък остана само споменът за човешката хюбрис.

Към единайсет часа онази вечер, когато фъртуната беше постихнала, първият двайсетчленен контингент на Националната агенция по сигурност пристигна в суперкамиони, които направо гълтаха снега. Нямах представа как Родион Романович беше успял да се свърже с тях, при положение, че телефоните не работят, но вече бях приел, че облакът от мистерии около мен е лека мъглица в сравнение с този около руснака.