Робин Кук - Пристъп

Стефани се втурна към парапета и погледна надолу, останала без дъх. Сърцето й биеше до пръсване.

Ашли и Даниел, вплетени в силна прегръдка, се носеха през глава надолу към тъмната бездна. Младата жена се извърна и, опряла гръб в студената каменна балюстрада, се свлече върху мозайката.

6:15 часа, понеделник, 25 март 2002 година

Небето изсветля. Звездите изгубиха остротата си и на тяхно място се появи нежният розов отблясък на зората. Нощният бриз утихна. Във въздуха се носеше неспирният зов на птиците и нахлуваше дори при тях, трийсет и два етажа над земята.

Стефани и Карън седяха на дивана една срещу друга, гледаха се с немигащи очи като хора, чийто живот само в няколко мига се е променил съдбовно и всичко, което го е определяло с едно мигване на окото се е оказало ненужно и безсмислено.

Дългите коридори, хотелската охрана, полицейската лента и коли с въртящи се сини буркани, почукващата болка в слепоочията й — Стефани все още не можеше да осъзнае, че това наистина се беше случило. Че човекът, с когото до снощи делеше леглото и мечтите за бъдещия си живот, беше изчезнал в миг. Раздиран от страстта към успеха и страха от провала… Беше живяла с този човек, бяха мислили за едни и същи неща, бяха се надявали…

Но целите и средствата в това начинание бяха подменени. И съмненията й в онова, което вършеха, не можеха да послужат за извинение. Нямаше оправдание. Тя отново затвори очи. Беше се уморила да мисли. Преплете пръсти и протегна ръце. Беше се схванала от дългото седене. Прокара пръсти през косата си и пое дълбоко въздух.

— Сигурно си изтощена — погледна уморено към Каръл.

— Колкото и странно да звучи, не съм — отвърна Каръл. Сякаш съм изпила поне десет кафета. Не мога да спра да мисля колко нелепо бе всичко: от съдбовната ни среща в колата ми, до настоящата трагедия.

— Не беше ли съгласна? — попита Стефани.

— Разбира се, че не бях! Опитах се да убедя Ашли да не го прави. Но той не беше човек, който се вслушва в чужди съвети. Знаех, че не бива да го прави, усещах го.

— Изненадана съм.

— Защо?

Стефани сви рамене.

Може би защото и двете сме се чувствали по подобен начин. И аз бях против. И аз се опитах да убедя Даниел да не го прави, но, за жалост, не бях достатъчно настоятелна.

— Очевидно и на двете ни е било писано да играем ролята на Касандра — каза Каръл. — Почти като в древногръцка трагедия.

След това уморено се засмя.

— Не ми обръщай внимание. Завършила съм литература и понякога прекалявам с метафорите.

— И все пак — настоя Стефани, — защо древногръцка трагедия?

Каръл замълча за миг, за да събере мислите си.

— Заради характерите на главните действащи лица — отговори с горчивина тя. — Сенатор Бътлър бе страстно влюбен във властта и както нерядко се случва, тя се превърна в средство за собственото му унищожение. Предполагам, че доктор Лоуъл се е стремил към признание, което да отговаря на интелекта и труда му. Към слава… Когато тези двама мъже се сблъскаха и всеки се опита да използва другия за собствените си цели, трагичните им грешки ги провалиха.

Стефани се взираше в Каръл. Досега я беше смятала за безцветна, дори елементарна жена, олицетворение на подчинението. Но тя се оказа съвсем различна.

— Какво означава да си Касандра? — Очите й бяха пълни със сълзи, които заплашваха да се превърнат в ручейчета по бузите й, но тя ги преглътна и се овладя.

— Според древногръцката митология Касандра е била надарена с огромна проницателност, но й е било писано никой да не й вярва.

Стефани въздъхна.

— По едно време обичах да дразня Даниел с твърдението, че двамата с Ашли си приличат.

— В известен смисъл си приличаха. Всъщност, мисля, че двамата едновременно се възхищаваха един от друг и се ненавиждаха.

— Може би — замисли се Стефани.

Не бе много сигурна, че Даниел се е възхищавал на Ашли Бътлър, но трябваше да си признае, че в момента не бе в състояние да мисли разумно.

Чувстваше се напълно изтощена.

— Какво ще правиш, когато разследването свърши и си тръгнем от тук?

— Не съм сигурна, че ще има разследване, но ако все пак има, ще бъде съвсем кратко и ще се проведе формално, при закрити врати. Ашли Бътлър бе сенатор в конгреса на САЩ с незначително мнозинство. Американското правителство ще трябва да бъде незабавно информирано и въвлечено в случая на най-високо равнище. Според мен в интерес на всички е въпросът да бъде разрешен много бързо. Дори смятам, че ще има силен натиск случаят да не се раздухва в медиите, ако това е възможно.