Робин Кук - Пристъп

Полилеят във вестибюла светеше. Лампата върху писалището в просторната стая също беше включена. Останалата част на апартамента бе тъмна. Завесите бяха дръпнати встрани, стъклената врата към терасата — също. Навън обсипаното със звезди небе похлупваше тъмния океан. Свежите цветя върху малката масичка леко се поклащаха на нощния бриз.

Ашли продължи напред и спря на няколко стъпки от масичката. Застана неподвижно, като се взираше навън. Каръл включи и останалите лампи и в апартамента стана светло. После се обърна към Ашли, за да го накара да седне.

Даниел изпразни съдържанието на сестринската чанта върху едната конзола във вестибюла. Започна да къса опаковката на спринцовката, а Стефани отпуши шишенцето с успокоителното.

— Как смяташ да го инжектираш, ако се съпротивлява? — прошепна тя.

— Нямам представа. Надявам се, че д-р Наваз и д-р Нюхаус ще ми се притекат на помощ.

Той разкъса целофана със зъби.

— Сенаторът се мръщи, сякаш отново му мирише на свински изпражнения — извика Каръл от съседната стая.

— Опитайте се да го накарате да седне — викна й в отговор Даниел; най-после извади спринцовката и захвърли опаковката настрана.

— Вече опитах — обади се Каръл. — Отказва.

Силен трясък ги накара да обърнат глави нататък. Каръл се опитваше да се вдигне от пода, но се блъсна в масичката и събори лампата. Керамичното й столче се разби на хиляди парченца Ашли късаше дрехите си и ги мяташе из стаята.

— Господи! — извика Даниел. — Сенаторът отново получи пристъп!

Той грабна един тампон и разкъса опаковката му, но го изпусна на пода.

— Да ти помогна ли? — попита Стефани.

— Много съм нервен — призна Даниел.

Извади друг тампон и разтърка гумената запушалка на шишенцето с успокоително. Но преди да успее да вкара иглата, Ашли нададе страшен вик. В паниката си Даниел натика шишенцето и спринцовката в ръцете на Стефани и се втурна да види какво става. Каръл стоеше зад единия диван, прикрила лицето си с ръце. Ашли бе на същото място, напълно гол, само с чорапи на краката. Леко прегърбен, той се взираше в дланите си.

— Какво стана? — извика Даниел, когато се приближи до Ашли.

— Дланите ми кървят — ужасен издума сенаторът.

Целият се тресеше. Бавно отпусна ръце.

Даниел ги погледна, после вдигна очи към лицето му.

— Ръцете ви са добре, сенаторе. Трябва да се успокоите. Всичко ще се оправи. Защо не седнете? Ще ви направим инжекция, която ще ви накара да се отпуснете.

— Нима наистина не виждате раните по ръцете ми? А онези по краката? Тях виждате ли?

Даниел погледна надолу и отново се взря в Ашли.

— На краката си имате чорапи, но иначе нищо им няма. Да седнем на дивана.

Даниел се протегна да го хване за ръката, но той злобно го блъсна. Вазата с цветя се плъзна по гладката повърхност на масичката и се разби на пода. Каръл изписка.

Несъзнаващ бъркотията, която причини, Ашли се втурна необичайно енергично към терасата. На прага внезапно спря и опъна ръце с дланите нагоре. Нощният бриз откъм океана развя разбърканата му коса.

— Боже милостиви! Той излезе на терасата! — извика Стефани; тя притискаше спринцовката, тампона и стъкленото шишенце към гърдите си.

Даниел излезе на терасата, заобиколи Ашли и застана между него и парапета.

— Сенаторе! — извика Даниел и вдигна ръце. — Върнете се в стаята!

Ашли не помръдна. Стоеше със затворени очи, а шеговитият му израз бе отстъпил място на ведро спокойствие.

Даниел щракна с пръсти, за да привлече вниманието на Стефани. Тя стоеше в средата на стаята с разстроено лице и изглеждаше по-нещастна от всякога.

— Напълни ли спринцовката? — попита той, като не сваляше поглед от Ашли.

— Не! — поклати глава тя.

— Бързо я напълни!

— Колко да сложа?

— Два милилитра. Побързай!

Стефани издърпа течността със спринцовката, мушна шишенцето в джоба си и почука с нокът върху нея, за да излязат въздушните мехурчета. Втурна се към терасата и подаде спринцовката на Даниел. После се взря в спокойното лице на Ашли. Той стоеше като статуя. Не помръдваше. Стори й се, че дори не диша.

— Сякаш е замръзнал — прошепна Стефани.

— Не знам дали да го инжектирам венозно, или мускулно — колебаеше се Даниел.

Нерешително направи крачка към него и когато Ашли отвори очи, още се питаше как да постъпи. В следващия миг без никакво предупреждение сенаторът се втурна напред. Даниел веднага реагира, като обгърна гърдите му с ръце. Имаше чувството, че се налага да укротява разбеснял се бик. Обувките му се плъзнаха по излъскания теракот, двамата се завъртяха комично и се блъснаха в балюстрадата. Повлечени от скоростта, те излетяха над парапета сякаш на шега и изчезнаха в нощта.