Робин Кук - Пристъп

— Сенаторе, в стаята ви има нещо, което бих искал да ви покажа.

— Изчезвай! Зает съм.

Даниел нервно преглътна. Слабият лъч на надеждата в душата му изгасна. Даде си сметка, че настроението и поведението на Ашли са извън рамките на нормалното, макар припадъкът да не бе още настъпил. Трескаво мислеше как да го накара да се качи в апартамента, ала нищо не му идваше на ум.

Неочаквано Каръл дръпна Даниел за ръкава и му зашепна в ухото. Той вдигна рамене. Искаше да го привлече с нещо, независимо колко смешна и абсурдна можеше да изглежда примамката.

— Сенаторе, в стаята ви има цяла каса бърбън.

Ашли пусна ръчката на ротативката и се обърна да го погледне.

— Нима това сте вие, докторе? — попита той, възвърнал южняшкия си акцент.

— И аз се радвам да ви видя, сър. Слязох да ви съобщя, че в стаята ви доставиха каса уиски. Трябва да се качите и да се разпишете за получената доставка.

За свое облекчение видя, че Ашли тутакси се смъкна от прикрепеното за пода столче пред ротативката и се изправи. Сигурно главата му се замая, защото се олюля и се улови за машината. Даниел го прихвана за ръката над лакътя, за да му помогне. Ашли объркано примигна, погледна към Даниел и за първи път се усмихна.

— Да тръгваме, младежо — каза сенаторът. — Старото момче от провинцията ще се радва да се разпише за каса бърбън. Каръл, миличка, погрижи се за печалбата ми, ако обичаш!

Даниел продължаваше да го държи. Когато срещна погледа на Каръл, намигна й съзаклятнически за удачната идея. Докато Каръл събираше монетите на Ашли, Даниел и Стефани го придружиха през тълпата комарджии и го изведоха от казиното.

Вървяха спокойно, но когато спряха пред асансьорите, сякаш облак премина през лицето на Ашли и усмивката му изчезна. Тъй като го наблюдаваше, Даниел се изкушаваше да го попита за какво мисли. Но не го направи, защото се опасяваше да не влоши ситуацията. Интуицията му подсказваше, че сенаторът е на косъм от нов срив.

За жалост, двете двойки, които Ашли бе зърнал над рамото на Даниел се качиха в същия асансьор. Едната натисна бутона на тринайсетия етаж. Даниел изруга наум. Беше се надявал да се возят сами и сега се разтревожи, че Ашли може да прояви агресивността си в тяхно присъствие. Сърцето му лудо заби и по челото му се появиха капчици пот. Стефани също изглеждаше ужасена. Сенаторът се взираше напрегнато в подпийналите двойки, които се държаха доста буйно и провокиращо.

Даниел дръпна ципа на сестринската чанта. Погледна към шишенцето с успокоителния коктейл и спринцовките и си помисли да напълни едната. Проблемът беше, че непознатите щяха да видят, какво върши и можеха да се разтревожат.

— Какво има, татенце? — подразни го едната жена, като видя как се взира в тях. — Ревнуваш ли, старче? Не искаш ли да се пораздвижим?

— Майната ти, кучко! — просъска Ашли.

— Хей, така ли се говори с дама? — изломоти придружителят й; избута жената встрани и застана с лице към сенатора.

Без да мисли за последиците, Даниел се вмъкна между двамата. Непознатият лъхаше на алкохол. Даниел усещаше погледа на Ашли в тила си.

— Извинявам се от името на пациента ми — каза Даниел. — Аз съм лекар, а господинът е болен.

— Ще го поболея още повече, ако не се извини на жена ми — заплашително изрече непознатият. — И от какво е толкова болен? Да не му хлопа дъската?

Мъжът се засмя подигравателно и се опита да надзърне зад Даниел, за да огледа Ашли по-добре.

— Нещо такова.

— Курва! — извика Ашли и направи неприличен жест с ръка към жената.

— Я повтори! — изсъска мъжът и се опита да изблъска Даниел.

Стефани хвана непознатия за ръката.

— Лекарят говори истината — увери го тя. — Човекът не е на себе си. Връщаме го в стаята му, за да му дадем лекарството.

Асансьорът спря на тринайсетия етаж и вратите се отвориха.

— Най-добре ще е да му смените мозъка — подвикна мъжът, докато приятелите му го дърпаха навън.

Той се откъсна от тях, освободи ръцете си и свирепо загледа Ашли, докато вратите се затвориха пред него.

Даниел и Стефани се спогледаха. Бяха се разминали на косъм от бедата. Ашли бърчеше устни, сякаш вкусваше нещо неприятно. Най-после вратите се отвориха на трийсет и втория етаж.

Сенаторът не се съпротивляваше, движеше се автоматично. Пред вратата с русалките Каръл пусна Ашли, за да извади картата. Стефани отвори и когато Даниел и Каръл започнаха да го побутват да влезе, той ги отблъсна и прекрачи прага на стаята.

— Слава богу! — въздъхна Стефани и затвори след себе си.