Робин Кук - Пристъп

След като удари по бюрото, Спенсър скочи на крака и закрачи из стаята, като държеше главата си с ръце.

— Не мога да повярвам — хвана се Спенсър за главата. Преди да се усетим и ще стане както в Масачузетс и вместо федералните, на портата ни ще почукат бахамските власти!

— Не мисля — изгледа го красноречиво Кърт.

— О, нима? И откъде си толкова сигурен?

— Няма труп — отвърна Кърт.

— Как така? — ококори се Пол.

— Докато разговаряме, Бруно вероятно го хвърля във водата. Върнах наетата кола на летището, за да помислят, че е отпътувал от острова. Човекът просто изчезна. Край на историята.

— Звучи обнадеждаващо — забеляза Пол, отвори портфейла и измъкна шофьорската книжка на Гаетано.

— Обнадеждаващо ли? Глупости! — извика Спенсър. — Ти ми обеща, че този… — докато сочеше с пръст към Кърт, той търсеше най-подходящата дума. — Обеща ми, че тази шибана барета няма да убива, а ето ни сега — едва отворили вратите на клиниката и вече имаме труп.

— Спенсър! — ядоса се Пол. — Седни, моля те!

— Ще седна, когато ми се сяда! Аз съм шефът на проклетата клиника!

— Както желаеш — озъби му се Пол. — Но преди да се впуснем в апокалиптични сценарии, да чуем подробностите.

Пол хвърли поглед към Кърт.

— Дължиш ни обяснение. Защо твърдиш, че си бил принуден да убиеш този Гаетано Барезе?

Пол остави портфейла и шофьорската книжка на бюрото.

— Нали ви казах, че монтирах подслушвателно устройство в мобилния телефон на доктор Д’Агостино? Трябваше да съм наблизо, за да проследявам разговорите й. След вечеря отидоха да се разхождат в парка на „Оушън Клъб“. Докато ги проследявах, видях, че и Гаетано Барезе прави същото, но много по-отблизо. Така че и аз се приближих. Светна ми, че нашият човек е професионален убиец и има намерение да пречука и двамата. Налагаше се веднага да взема решение. Предполагах, че докторите ви трябват живи.

Пол вдигна вежди и погледна въпросително към Спенсър. Спенсър се наведе и взе шофьорската книжка от бюрото. Взря се в снимката, после хвърли книжката обратно. Дръпна стола, на който бе седял и отново се настани на него, този път малко по-настрани от тях.

— Откъде си толкова сигурен, че този Барезе е професионален убиец? — попита Спенсър вече по-кротко.

Кърт отвори раницата и измъкна пистолета на Гаетано. Плъзна го по бюрото към тях, както бе направил преди малко с портфейла.

— Не е кой знае какво, но е с лазер и заглушител.

Пол предпазливо взе пистолета, огледа го и го подаде на Спенсър. Спенсър направи знак с ръце, че не иска да го докосва и Пол го остави обратно върху бюрото.

— Ще използвам връзките си в Щатите, за да науча нещо повече за него — каза Кърт. — Но засега съм на мнение, че е професионалист. Сигурно е получил оръжието тази вечер при пристигането си.

— Говори по-ясно — не издържа Спенсър.

— Говоря за организирано престъпление? — отвърна Кърт. — Няма съмнение, че, е свързан с организираната престъпност, най-вероятно с разпространението на наркотици.

— Да не намекваш, че нашите гости имат нещо общо с наркотици? — недоверчиво попита Спенсър.

— Не — каза Кърт.

Той погледна към шефовете си, като ги предизвикваше да свържат фактите, както бе направил той, докато чакаше Бруно при манастира.

— Чакай малко! — замисли се Спенсър. — Защо ще изпращат професионален убиец чак на Бахамите да пречука двама учени, ако тези учени не са замесени в някоя афера с наркотици?

Кърт мълчаливо погледна към Пол. Внезапно Пол закима с глава.

— Мисля, че разбирам накъде биеш. Нима тайнственият пациент не е свързан с католическата църква?

— Предполагам, че е наркобос от конкуренцията — обясни Кърт. — Или мафиотски кръстник. Както и да е, конкуренцията не иска той да се оправи.

— Дявол да го вземе! — възкликна Пол. — Логично е. Това обяснява всичко.

— Струва ми се невероятно — изрази недоверие Спенсър. — Защо двама световноизвестни учени ще искат да лекуват наркобос?

— Организираната престъпност използва много начини, за да упражнява натиск върху хората — каза Пол. — Може би някой наркокартел пере пари, като инвестира в компанията на Лоуъл. Мисля, че Кърт е напипал нещата. Искам да кажа, че един болен наркобос от Южна Америка, или болен мафиотски кръстник от североизток би могъл да е католик, което обяснява използването на Плащеницата от Торино.

— Е, ще ви кажа нещо — отвърна Спенсър. — Вече не искам името на пациента, но не заради убийството. Просто няма начин да разчитаме на бос от организираната престъпност. Ще се самоунищожим.