Робин Кук - Пристъп

След като взе решението си, Даниел се почувства по-спокоен. От самото начало си бе дал дума, че няма да си позволи да се провали и за да избегне неуспеха, трябваше на всяка цена да се заеме с лечението на Бътлър, което пък означаваше, че не бива в никакъв случай да се забърква с полицията. Тъй като двамата със Стефани бяха единствените свидетели на убийството, можеха дори да ги заподозрат. Във всеки случай и най-малкото разследване щеше да ги доведе до въпроса какво нравят в Насо. Оттам, в хода на следствието, щяха да разберат за участието на Бътлър, а медиите щяха да раздухат случая. При заплахата от подобен сценарий Даниел дълбоко се съмняваше, че Бътлър изобщо ще дойде.

Стигнаха до апартамента и Даниел отключи вратата. Първа влезе Стефани и включи осветлението. Камериерките бяха почистили и бяха оправили леглата. Вътре беше спокойно и тихо. Завесите бяха дръпнати, от радиото долиташе тиха музика, върху възглавниците им имаше бонбони. Даниел заключи всички допълнителни ключалки на вратата.

Стефани погледна коляното си. С облекчение видя, че раната не бе толкова сериозна, колкото предполагаше количеството кръв, изтекло в обувката й.

— Ужасно съм изнервен — призна Даниел.

Той протегна ръката си. Тя трепереше, сякаш цялото му тяло се тресеше.

— Вероятно е от адреналина след преживяното. Да си отворим бутилка вино и да напълним ваната. Ще промием охлузванията. Виното и горещата вана ще ни поуспокоят.

— Добре — отвърна Стефани и си помисли, че една вана наистина ще й помогне да разсъждава по-трезво. — Ще напълня ваната. Ти отвори виното.

Тя отвори крана за горещата вода и добави солите в нея. Помещението се изпълни с пара. След няколко минути Стефани усети успокояващия ефект от ароматите и от шума на течаща вода. Когато излезе, облечена в хотелския хавлиен халат, за да съобщи на Даниел, че е готово, вече се чувстваше доста по-добре. Той седеше на дивана с разтворено списание в скута си. На масичката имаше две чаши с вино. Стефани взе едната и отпи.

— Хрумна ми нещо — каза Даниел. — Очевидно, братята Кастиляно не са се впечатлили от онова, което си казала на майка си по телефона.

— Не можем да сме сигурни, че брат ми им е предал онова, което искахме.

— Както и да е — махна с ръка Даниел. — Въпросът е, че са изпратили бандита да ме пречука, а вероятно и теб. Не знаем колко време ще измине, преди братята да разберат, че техният човек няма да се върне. Нито пък каква ще е реакцията им, когато го разберат. Знаем само едно — ще си помислят, че ние сме го убили. А ние и представа нямаме кой го стори и защо. Това означава, че сме били следени!

— Какво искаш да кажеш?

— Да използваме част от парите на Бътлър, за да си наемем денонощна охрана. Мисля, че разходът е разумен. При това ще продължи само седмица и половина, най-много две.

— Има ли подобни фирми в телефонния указател? — попита примирено Стефани.

— Има доста. За какво си мислиш?

— Объркана съм — призна тя.

— Нужна ни е професионална помощ.

— Както кажеш — отвърна Стефани. — Но смятам, че занапред трябва да сме по-внимателни. Никакви нощни разходки. Как изобщо ни хрумна?

— Сега ми изглежда много глупаво, като имам предвид, че вече ме биха и ме предупредиха.

— Искаш ли да влезеш пръв във ваната? Готова е.

— Не още, влез ти. Искам първо да опитам да се свържа с някоя от фирмите. Колкото по-скоро наемем охрана, толкова по-добре ще се почувствам.

Десет минути по-късно той влезе в банята и седна на ръба на ваната. Отпиваше от чашата с вино. Стефани бе потънала до шията в пяна, а чашата й беше празна.

— По-добре ли си? — попита я той.

— Да, слава Богу. Какво стана, свърза ли се?

— Да. След половин час ще дойде един кандидат. Фирмата се нарича „Фърст Секюрити“. Препоръчаха ми я от хотела.

— Питам се кой все пак го застреля. Кой ни спаси?

Стефани се изправи, покри се с пухкавата хавлия и излезе от ваната.

— Сигурно е някой дяволски добър стрелец. Но как се е озовал там тъкмо навреме?

— Сещаш ли се за някого?

— Само за един, но той е твърде далеч.

— Целият съм в слух.

Даниел опита с пръст водата и пусна още гореща вода.

— Бътлър. Може би е накарал ФБР да ни пази.

— Каква ирония на съдбата! — тъжно се изсмя Даниел и влезе във ваната.

— Имаш ли някакви предположения?

— Нито едно — призна Даниел. — Освен ако не се е намесил брат ти. Може да е изпратил някого да те пази.

Без да ще, Стефани също се изсмя:

— Твоето предположение е още по-странно.