Робин Кук - Пристъп

Само след няколко минути пристигнаха на паркинга и скоро откриха джипа. Наоколо нямаше друга такава кола. Беше спрян до изхода. Кърт излезе и опита ключовете. Вратата се отвори. Документите на автомобила бяха в жабката, а чантата на Гаетано бе захвърлена на задната седалка.

— Искам да караш след мен до летището — каза шефът му, когато се върна при пикапа. — Напомням ти да шофираш внимателно. Не желая да те спрат и да видят кой пътува отзад.

— Би било неприятно — съгласи се Бруно. — Особено когато нищо не ми е известно за него.

Стори му се, че преди Кърт да се качи в наетия джип, в очите му се появи опасно пламъче. Бруно сви рамене и без приказки запали двигателя.

Кърт включи мотора на черокито. Мразеше изненадите, а целият ден бе изпълнен с неочаквани неща. Гордееше се, че службата в армейските специални части го бе научила добре да планира всичко необходимо за една военна операция. Бе наблюдавал двамината доктори повече от седмица и си мислеше, че предугажда мислите и желанията им. После докторката се бе вмъкнала в стаята с яйцеклетките, което бе съвършено неочаквано за него и го бе заварило неподготвен. А тази вечер се бе случило нещо още по-лошо.

Щом излязоха от града, Кърт извади мобилния си телефон, за да се обади на Пол Сондърс. Макар Спенсър Уингейт да бе главният в клиниката, Кърт предпочиташе да си има работа с Пол. Именно Пол го бе наел на работа още в Масачузетс. Освен това и двамата бяха винаги в клиниката, за разлика от Спенсър, който гледаше да излезе и да си търси жена за през нощта.

Както обикновено, Пол отговори след няколко позвънявания.

— Обаждам се от мобилния — предупреди го Кърт, преди да каже каквото и да било.

— Така ли? — попита Пол. — Не ми казвай, че има и друг проблем.

— Боя се, че има.

— С гостите ни ли е свързан?

— Да.

— Има ли нещо общо с днешната случка?

— Още по-лошо.

— Това не ми харесва. За какво се отнася?

— По-добре е да се видим.

— Къде и кога?

— След около час в моя офис. Да кажем, в дванайсет нула нула.

По навик Кърт продължаваше да говори като в армията.

— Ще повикаме ли и Спенсър?

— Обаждам се на теб.

Кърт пусна телефона в калъфа на колана си. Погледна в огледалото за обратно виждане. Бруно го следваше на безопасно разстояние. Може би нещата отново щяха да влязат в релси.

Летището беше пусто. Само чистачите щъкаха насам-натам. Гишетата за наемане на коли не работеха. Кърт паркира черокито до другите автомобили, които се даваха за наемане. Заключи го и отнесе ключовете и документите му за съхранение. След миг се качи в пикапа при Бруно.

— Сега какво? — попита Бруно.

— Ще ме откараш до „Оушън Клъб“, за да си взема пикапа. После двамата отиваме до Лифърд Кей. Ти ще направиш малка разходка с яхтата на компанията.

— Аха! Картинката започва да ми се изяснява. Ще вземем предпазни мерки. Прав ли съм?

— Тръгвай — изръмжа Кърт.

Верен на думата си, Кърт нахлу в офиса почти на секундата. Спенсър и Пол бяха вече там: точността му им бе добре известна. Кърт пусна раницата си върху бюрото. Тя тупна на металната повърхност и отвътре нещо издрънча.

Спенсър и Пол се бяха настанили на двата стола пред бюрото. Следяха го с поглед от самото му влизане. Чакаха да каже нещо, но Кърт не бързаше. Свали черното си копринено сако и го окачи на облегалката. После измъкна пистолета от кобура на гърба си и внимателно го постави върху бюрото.

Спенсър изпухтя с явно раздразнение и завъртя очи нагоре.

— Мистър Хърман, трябва да ви напомня, че вие работите за нас, а не ние за вас. Какво става, по дяволите? Дано да е нещо важно и да не сме се дигнали по нощите до тук напразно!

Кърт свали черните си ръкавици и ги постави до оръжието. Едва тогава седна. Протегна се и премести встрани монитора пред себе си, за да вижда посетителите си по-добре.

— В рамките на моите задължения, тази вечер се наложи да отстраня едно лице.

И Спенсър, и Пол отвориха уста. Взираха се вцепенени в началника по безопасността, който спокойно ги гледаше. В първия миг никой не продума. Пол пръв се съвзе. Заговори несигурно, сякаш се боеше да чуе отговора:

— Да разбирам ли, че си убил някого?

С едната си ръка Кърт разкопча раницата, а с другата измъкна черен портфейл. Плъзна го по повърхността на бюрото към тях и се облегна назад.

— Името му е Гаетано Барезе.

Пол протегна ръка и взе портфейла. Но преди да го отвори, Спенсър удари с ръка по металното бюро толкова силно, че предметите върху него подскочиха. Пол трепна.