Робин Кук - Пристъп

— Тогава защо не я спря, а я остави да влезе? — попита Спенсър.

— Исках да я заловя на местопрестъплението — каза Кърт и на устните му се появи похотлива усмивка.

— Мисля, че и аз бих искал да я хвана на местопрестъплението — усмихна се по същия начин Спенсър.

— Оказва се, че сме в много добри позиции — обади се Пол. — Още в самото начало Кърт твърдеше, че мобилният й телефон ще ни доведе до пациента.

— Наистина ли? — попита Спенсър.

— Да — отговори Кърт. — Но имаме и друга възможност. Можем да поискаме да ни съобщи името му, а в замяна на това да я освободим.

Двамата шефове на клиника „Уингейт“ се замислиха над предложението и се спогледаха. Първи проговори Спенсър:

— Идеята не ми харесва — поклати глава той.

— Защо? — попита Пол.

— Защото мисля, че няма да ни го кажат и защото така ще разберат, колко много държим да го научим — отвърна Спенсър. — Очевидно, за тях е много важно да запазят името на пациента си в тайна; в противен случай вече щяхме да го знаем. При положение, че са постигнали целия този напредък в лабораторията, те могат да си съберат багажа и да отидат някъде другаде за финалния стадий на лечението. Не искам да поставям под заплаха другите двайсет и две хиляди и половина, които трябва да ни заплатят. Не е кой знае колко, но все е нещо. Освен това ще разберат, че блъфираме. Ако искаме да я държим в килията, трябва да затворим и него, а не можем. Ще побеснее, като разбере къде е и как са се отнесли с нея.

— Имаш право — отвърна Пол. — Предпочитам да ни обещае, че ще пази в тайна онова, което е видяла и да я освободим. При сегашните обстоятелства така е най-разумно. Може да е на друго мнение, но ще трябва да го пази за себе си. Имам чувството, че доктор Лоуъл ще бъде на наша страна. Непрекъснато се опитва да извини арогантността й.

Спенсър вдигна поглед към Кърт.

— Значи вярваш, че с помощта на подслушвателното устройство, което си монтирал в телефона й, ще успееш да узнаеш името на пациента?

Кърт кимна с глава.

— Мисля, че трябва да следваме този план — продължи Спенсър. — Ще я притиснем да обещае да запази в тайна онова, което е видяла.

— Добре — съгласи се Пол. — Но къде е доктор Лоуъл?

— В столовата — каза Кърт и премести погледа си към монитор дванайсет. — Поне преди малко беше там.

— Много е важно, че доктор Д’Агостино е отишла сама в стаята с яйцеклетките — додаде Пол.

— В какъв смисъл? — попита Спенсър.

— Според мен доктор Лоуъл е нямал никаква представа, какво прави тя.

— Може и да си прав.

— Доктор Лоуъл е на път за лабораторията — обади се Кърт.

Той посочи един от мониторите и очите на двамата се насочиха натам. Даниел вървеше с бърза и решителна стъпка от сграда три към сграда едно. С ръката си крепеше моливите и химикалките в горния джоб на сакото си. Стигна до сграда едно и изчезна във входа.

— Кой е мониторът за лабораторията? — попита Пол и Кърт му го посочи.

Видяха Даниел да се появява от ляво. Спенсър предположи, че той търси Стефани. Кърт го проследи с помощта на дистанционното управление. Като видя, че я няма в лабораторията, Даниел надникна в кабинета им. Дори мушна глава в дамската тоалетна. После забърза към офиса на Меган Финиган.

— Мисля, че ако знаеше къде е, щеше да тръгне направо към помещението с яйцеклетките — обади се Пол.

— Логично — отвърна Спенсър.

Пол взе телефона и набра вътрешния на Меган.

— Ще уведомя главната лаборантка къде доктор Лоуъл може да открие сътрудничката си.

— Или каквато му е там — презрително допълни Спенсър.

— Не мога да знам. Между впрочем, Кърт, как е успяла да влезе в стаята с яйцеклетките?

— Използвала е пропуска си за клиниката — отвърна Кърт.

— Макар, че представих на административното ръководство списъка на секретните обекти още преди месец, достъпът до това помещение все още не е поставен при специален режим.

— Вината е моя — каза Пол и затвори телефона след краткия разговор с Меган Финиган. — Просто ми изскочи от ума при всичките ми задължения около клиниката. Освен това не сме и мислили, че в лабораторията ще работят външни хора.

Спенсър стана от стола.

— Хайде да отидем и да си поговорим със съблазнителната докторка, преди доктор Лоуъл да е пристигнал. Може да помогне при преговорите ни. Кърт, засега не искам да се месиш.

Спенсър и Пол излязоха в коридора и се отправиха към килията.

— Доста странен обрат на събитията — прошепна Спенсър. — Но със сигурност не е толкова лошо, колкото си мислех, когато тичах за насам.