— Може и да е, но едва ли ще ни е от помощ в близко време, щом не знаем кога точно ще пристигне.
— Е, ще мисля позитивно, така че няма да купувам нищо друго, освен бански костюм и някои неща от първа необходимост.
Даниел свърна към търговския център, мина пред витрините и спря пред магазин за дамско облекло, залепен до павилиона за мъжки дрехи. Витрините бяха аранжирани с вкус. Дрехите имаха вид на европейски.
— Виж, колко е удобно — забеляза Даниел, като паркира.
Погледна часовника на ръката си и предложи:
— Ще се срещнем пред колата след половин час.
— Добре — съгласи се Стефани и излезе навън.
Сърцето на Гаетано заби лудо, както биеше като ги видя за първи път да влизат в хотела. Той намести джипа си сред паркираните коли на такова място, откъдето можеше да излезе направо на улицата и оттам — на моста за Насо. В неговата работа бе много важно да си осигури безпрепятствен излаз обратно. Изключи двигателя и погледна през рамото си назад. Дочака ги да се разделят и професорът да тръгне към павилиона за мъжки дрехи, а сестрата на Тони — към съседния магазин.
Не можеше да повярва на късмета си. Въпросът как да се справи с жената, докато свърши работата си с професора, вече не стоеше пред него, още повече, че според инструкциите, не биваше да я докосва. Тя повече не беше проблем за него, тъй като всеки тръгна по пътя си и професорът остана сам. Но Гаетано не знаеше колко време двамата ще са разделени, затова изскочи от колата. Докато подтичваше след него, желанието му за разправа се разпали още повече. Необходимите маневри, които предприемаше, докато сложи ръка върху жертвата си, бяха като любовна игра преди оргазъм. Всъщност, цялото преживяване му приличаше на правене на секс, само че беше много по-приятно.
За Даниел бе истинско облекчение да остане сам, дори само за трийсет минути. Стефани с нейните угризения му лазеше по нервите. Откритието, че Спенсър Уингейт упражнява подозрителна дейност не бе никаква изненада, особено след като тя му разказа какво бе прочела за тях по Интернет. Надяваше се, че досадното й самодоволство няма да й попречи да схване главното и няма да затрудни начинанието. Можеше и без нея, но когато й призна, че е по-добра от него при манипулациите с клетки, той говореше истината.
Даниел не обичаше да пазарува и щом влезе в магазина реши, че ще свърши много бързо, ще се върне в колата и ще седне да си почине. Искаше да си купи само няколко чифта бельо, бански гащета и някои дрехи за работа, като например панталони и ризи с къси ръкави в цвят „каки“. Когато бяха в Лондон, Стефани го уговаряше да си вземе памучни панталони, две ризи и сако от туид, така че сега знаеше какво да търси.
Въпреки тясната витрина към улицата, вътре в магазина бе просторно, тъй като бе разположен в дълбочина. До вратата имаше щанд за голф и тенис, а дрехите се намираха навътре. Беше приятно хладно. Ухаеше на одеколон и на току-що излезли от фабриката стоки. От множеството тонколони по стените се носеше класическа музика. Махагоновите мебели и тъмнозеленият мокет на пода придаваха клубен вид на интериора. Имаше още петима-шестима клиенти и всички се бяха скупчили около спортния щанд. Всеки се обслужваше от отделен продавач.
Никой не дойде да го посрещне и това му хареса. Продавачите на дрехи го караха да се чувства неудобно, защото се държаха с такова снизхождение към клиентите, сякаш са самото олицетворение на добрия вкус. Що се отнасяше до облеклото, Даниел се придържаше към консервативната елегантност на университетските преподаватели. Както ходеше в колежа, така ходеше и навън. Той премина през секцията за спортни стоки и се отправи към вътрешността на магазина.
Започна от по-лесното — банските гащета. Намери щанда и откри съответния размер. След като се порови из стоката на рафта, си избра чифт тъмносини боксерки. Предположи, че ще се чувства добре в тях. До щанда с бански гащета се намираше и мъжкото бельо. Даниел носеше класически модели, така че трябваше само да открие точния размер.
Бяха изминали едва две от трийсетте минути, когато той отиде в секцията за ризи. Отмина по-голямата част — с щампи на цветя в крещящи тропически цветове — и се спря пред ризите с къси ръкави от Оксфорд с копчета до долу. Намери своя размер и взе две в синьо. Насочи се към секцията за панталони с банските гащета, бельото и ризите в ръце. Не му беше лесно да си избере прости панталони тип „каки“, тъй като не беше сигурен в размера. С нежелание взе няколко с различна дължина на крачолите и затърси съблекалните. Те се намираха в дъното на помещението, точно зад секцията за спортни сака.
Читать дальше