Робин Кук - Заплаха

— „Без чакане“ ми харесва — обади се друга от сътрудничките. — Сещам се какво изпитвам докато вися пред гинекологическия кабинет…

Разнесе се смях, напрежението видимо се понижи.

— Така ви искам — усмихна се Терез. — А сега да се залавяме за работа! Дайте да покажем на онези бюрократи на какво сме способни, когато ни притиснат до стената!

Хората започнаха да се разпръскват, обзети от нетърпение да застанат пред чертожните дъски.

— Момент! — повиши глас Терез, за да бъде чута сред глъчката. — Не искам да се шуми за това, което решихме тук. Въздържайте се да споделяте идеите си с останалите колеги, просто защото онези счетоводители може пак да измислят нещо. Окей?

Отговори й одобрително мърморене и кимане на глави.

— Добре, да се залавяме за работа!

Стаичката бързо се опразни. Изтощена от емоционалното напрежение, Терез тежко се отпусна в стола на Колийн. Още един изморителен ден беше на път да приключи. Започнал в ранните утринни часове с присъщия й ентусиазъм, той премина през кризата на дълбокото униние, за да свърши с някакво неопределено душевно състояние.

— Браво на теб — похвали я Колийн. — Презентацията беше отлична, успя да въодушевиш тези хора… Жалко, че нямаше представители на „Нешънъл Хелт“.

— Идеята е добра — кимна Терез. — Но въпросът е дали ще успеем да я превърнем в реална рекламна кампания.

— Въпрос на мотивация — кимна Колийн. — Аз мисля, че всички ще се опитат да дадат най-доброто от себе си.

— Дано! — въздъхна Терез. — Иначе Баркър ще продължи да държи на тъпата си идея за „говорящите глави“. А това означава да се върнем в зората на рекламата… На всичкото отгоре има опасност клиентът да я хареса!

— Да не дава Господ — прекръсти се Колийн.

— Ако това стане, със сигурност ще трябва да си търсим нова работа…

— Не бива да си такава песимистка — успокоително промърмори Колийн.

— Какъв ден, Господи! — простена Терез. — А като капак на всичко се тревожа и за Джак…

— Защо?

— Пак беше тръгнал за „Дженерал“ — въздъхна Терез. — Видяхме се колкото да ми подхвърли идеята за чакането и хукна натам!

— Охо! Малко ли му беше посещението на онези бандити?

— Инатът му няма равен на себе си — въздъхна Терез. — Изобщо не е длъжен да обикаля болниците, за това си има специално назначени хора… Но явно става въпрос за мъжка чест, иска да се прави на герой… Не го разбирам!

— Май доста се безпокоиш за него! — закачливо подхвърли Колийн. Тя отлично знаеше, че началничката й старателно отбягва всякакви емоционални ангажименти, но нямаше представа за причините.

— Този човек ме привлича и отблъсква едновременно — призна с въздишка Терез. — Някак успя да ме предразположи, споделихме един пред друг доста неща… Приятно е да чувстваш срещу себе си човек, на когото можеш да имаш доверие.

— Това звучи доста окуражаващо — усмихна се Колийн.

— И двамата носим на гърба си тежък емоционален товар — отвърна с въздишка Терез. — Но стига сме говорили на тази тема. Я кажи как вървят нещата между теб и Чет?

— Засега отлично — отвърна Колийн. — Много си падам по него!

Джак имаше чувството, че гледа познат до втръсване филм. Отново се беше озовал на килима в кабинета на Бингъм и слушаше безкрайните му обвинителни тиради. Как телефонът звънял през целия ден, как цял куп отговорни държавни служители се оплаквали от поведението на Джак Степълтън…

— Какво ще кажеш в своя защита? — попита най-сетне Бингъм, очевидно останал без дъх.

— Не знам — въздъхна Джак. — Не съм имал намерение да ги дразня, целта ми беше да получа допълнителна информация. Много неща около тези кратки епидемии продължават да са мъгла за мен…

— Ти си един парадокс, човече! — изръмжа с опасен блясък в очите Бингъм, но вече си личеше, че бурята отминава. — Навираш си носа дето не ти е работа, но в същото време даваш цяла поредица от блестящи диагнози! Признавам, че бях силно впечатлен от начина, по който засече планинската треска и туларемията… Сякаш у теб живеят две различни личности! Кажи какво да те правя?

— Уволнявате личността, която ви дразни, и запазвате другата — отвърна Джак.

Бингъм пусна една крива усмивка, после поклати глава.

— Основният проблем от моя гледна точка е прекаленото ти твърдоглавие — въздъхна той. — Вече за втори път пренебрегваш изричната ми заповед да се държиш по-далеч от „Дженерал“!

— Виновен съм! — вдигна ръце Джак.

— И причина за това е само личната ти вендета по отношение на „АмериКеър“?