Робин Кук - Заплаха

— Контролните лаборатории трябва да разполагат с бактерии от всякакъв вид, за да тестуват ефикасността на своите реагенти — поясни Бет без да прекъсва работата си. — Антителата, които са основната съставна част на тези реагенти, трябва да се подлагат на периодична проверка, тъй като се променят с времето и могат да дадат неверни резултати…

— Да, разбира се — кимна Джак и изведнъж се почувства глупаво. Не би трябвало да забравя тази проста истина. — А откъде вие се снабдявате с такива бактерии? Да речем с причинителя на чумата?

— От Националния център по биология във Вирджиния.

— Каква е процедурата?

— Просто се обаждаме по телефона и правим поръчка.

— Кой може да се обади?

— Всеки.

— Шегувате се! — втренчи се в нея Джак. Винаги беше мислил, че достъпът до патогенни вируси се контролира толкова строго, колкото и достъпът до наркотични вещества.

— Не се шегувам — поклати глава Бет. — Аз самата съм го правила много пъти.

— Без да имате специално разрешение, така ли?

— Началникът на лабораторията трябва да подпише ордера — отвърна жената. — Но това се прави само защото някой трябва да плати съответната поръчка…

— Нека видим дали съм ви разбрал правилно — тръсна глава Джак. — Значи всеки може да завърти един телефон във Вирджиния и да си поръча чума?

— Да — кимна Бет. — Стига да я поръча от името на внушаващо доверие здравно заведение.

— А по какъв начин ви доставят пробите?

— Най-често по пощата. Но срещу допълнително заплащане можем да ги получим и чрез някоя от денонощните куриерски агенции.

Джак направи опит да прикрие смайването си. Едновременно с това се почувства зле от собствената си наивност.

— Имате ли телефонния номер на въпросния институт? — попита той.

Бет отвори едно чекмедже вдясно от себе си и започна да рови вътре. След минута извади някаква папка, разтвори я и посочи печатната бланка най-отгоре.

Джак си преписа номера и въпросително вдигна глава:

— Имате ли нещо против да използвам телефона?

Бет побутна апарата към него, после хвърли един поглед на стенния часовник над главата си.

— Няма да говоря дълго — увери я Джак, все още смаян от чутото.

Насреща се включи телефонен секретар, изброи отделите на компанията и го помоли за избор. Джак натисна двойката за отдел „Продажби“. Приятен женски глас го попита с какво може да помогне.

— Обажда се доктор Били Рубин, искам да направя една поръчка — рече в слушалката той.

— Имате ли сметка при нас?

— Още не — отвърна забързано Джак. — Бих искал да платя с картата си от „Америкън Експрес“.

— Съжалявам, но приемаме само карти на „Виза“ и „Мастъркард“ — каза жената.

— Няма проблем — рече Джак. — Ще използвам „Виза“…

— Много добре. Моля, дайте си поръчката.

— Какво ще кажете за известно количество менингококи?

— Не бъдете толкова лаконичен — засмя се жената. — Трябват ми данни за серологическата група, серотип и съответните подразделения. Тук разполагаме със стотици видове менингококови бактерии.

— О, момент, моля! — сепнато рече Джак, преструвайки се че го търсят по пейджъра. — Страхувам се, че трябва да прекъснем, защото имам спешен случай!

— Няма проблем — отвърна жената. — Можете да се обадите по всяко време, нашата служба е денонощна…

Джак бавно остави слушалката. По лицето му се беше изписало дълбоко смайване.

— Имам чувството, че не ми повярвахте — отбеляза Бет.

— Наистина е така — призна той. — Нямах представа, че достъпът до патогени е толкова лесен… Въпреки това бих ви помолил да се поогледате. Все ми се струва, че гадинките могат да се крият някъде тук… Ще го направите ли?

— Защо не? — кимна с обичайната си жизнерадостна усмивка Бет.

— Но искам да бъдете дискретна — добави загрижено той. — Нека това си остане само между нас… — Извади една визитка и надраска домашния си телефон върху гърба й. — На този номер можете да ме намерите денонощно. Обадете се, ако откриете нещо, или пък загазите заради мен. Окей?

Бет пое картичката, огледа я за момент, после я пусна в джоба на престилката си.

— Окей.

— Ще имате ли нещо против да ми дадете и вашия телефон? — попита Джак. — Може би ще имам допълнителни въпроси, защото признавам, че силата ми не е точно в микробиологията…

Бет се поколеба за миг, после придърпа лист хартия и надраска няколко цифри. Джак грижливо го прибра в портфейла си.

— Мисля, че е време да си вървите — промълви тя.