Робин Кук - Заплаха

— Ще направя всичко, което би помогнало за изясняване на случая!

— И още нещо… — колебливо добави Джак. — Вече успях да се сдърпам с доктор Шевю и още няколко души от управата. По тази причина бих ви помолил това да си остане между нас.

— Шантав е, нали? — усмихна се съзаклятнически Глейдис. — Бъдете спокоен, няма да кажа на никого…

Джак благодари и се измъкна от стаичката на кипящата от енергия жена. Настроението му не беше от най-ведрите. Дойде тук с големи надежди, но получи нещо, което отдавна знаеше — че доктор Мартин Шевю е един мрачен и нелюбезен тип…

Натисна бутона за слизане на асансьорите и потъна в размисъл. Трябваше да вземе бързо решение. Или си тръгва веднага и ограничава всякакви рискове, или отскача за една кратка визита в клиничната лаборатория. Избра второто. Забележката на Чет относно странна липса на патологични бактерии повдигаше един важен въпрос, на който трябваше да получи отговор.

Вратите на асансьора се плъзнаха встрани. Джак направи една крачка по посока на препълнената кабина, после изведнъж се спря. Вътре, точно срещу него, стоеше Чарлс Кели. Позна го веднага, въпреки маската, която скриваше половината му лице.

Първата му мисъл беше да се дръпне назад и да остави асансьора да потегли. Но веднага съобрази, че с подобна постъпка само ще привлече вниманието върху себе си. Затова наведе глава и влезе, обръщайки се с лице към вратата. Болничният администратор се оказа точно зад него. Всеки момент очакваше леко потупване по рамото.

Но за щастие Кели не го позна. Разговаряше с някакъв мъж за разходите по преместване на пациентите от спешно отделение в други болници и очевидно беше ядосан. Изръмжа нещо от сорта, че тази вътрешна карантина трябва час по-скоро да бъде прекратена.

Другият го увери, че са направили всичко възможно и в момента чакат оценката на хората от щатските власти.

Асансьорът спря на втория етаж, вратата се плъзна встрани. Джак побърза да се измъкне навън, от устата му излетя въздишка на облекчение. После се запита дали все пак си струва да рискува. Колебанието му продължи само секунда. Обърна се и закрачи към клиничната лаборатория.

За разлика от общото положение в болницата, тук цареше видимо оживление. Предверието беше пълно с хора, повечето от тях носеха предпазни маски.

Малко озадачен от това струпване на болнични служители, Джак изпита облекчение от факта, че може да се смеси с тях. Главно защото и те бяха с бели манти и маски, също като него. Беше се опасявал да не се сблъска с Мартин Шевю, чийто кабинет се намираше непосредствено до входния вестибюл. Но сега си даде сметка, че в тази лудница шансовете за подобно нещо са близо до нулата.

В дъното се виждаха кабинките, в които лаборантите вземаха кръв и правеха други клинични манипулации на болните. Там тълпата беше най-гъста. Пробивайки си път в същата посока, Джак най-сетне разбра какво става — всички хора от персонала на болницата бяха подложени на задължително вземане на проби от гърлото. Една разумна и навременна мярка, призна пред себе си той. Менингококовата инфекция винаги се пренася от вирусоносител и той трябва да се търси навсякъде, включително сред болничния персонал.

Хвърли един поглед в последната кабинка и побърза да се отдръпне. Запретнал ръкавите на ризата си и с маска върху устата, вътре работеше Мартин Шевю. Вземаше секрети от колегите си като обикновен лаборант, за това свидетелстваше огромната купчина картонени тестери в таблата на масичката до него.

Явно всички тук бяха много заети. Окуражен от този факт, Джак прекоси предверието и се вмъкна в самата лаборатория. Никой не му обърна внимание. За разлика от суматохата навън, тук цареше тишина, нарушавана единствено от бученето и потракването на някаква апаратура. Хора не се виждаха никъде.

Предпазливо закрачи напред, по посока на микробиологията. Тайно се надяваше да види старши лаборанта Ричард, или жизнерадостната му помощница Бет Холдърнес. Но в помещението нямаше никого.

Приближи се към мястото, където последния път беше видял Бет. Там видя нещо окуражаващо: един запален спиртник и табличка с готови за обработка проби. На пода имаше найлонов чувал, почти пълен с вече използвани епруветки.

Реши да се поогледа. Десетината квадратни метра на микробиологическата лаборатория бяха заети от два реда високи работни плотове, а в дъното се виждаха масивните шкафове за съхраняване на пробите. Вдясно от тях зееше вратата на малка канцелария. Джак надникна вътре. Бюро и висока кантонерка за документи. На дървеното табло за съобщения бяха прикрепени няколко снимки. Старши лаборантът Ричард в различни пози.