Робин Кук - Заплаха

— Тръгвам — кимна той. — Благодаря за помощта.

— За нищо — отвърна с обичайната си широка усмивка младата жена.

Джак излезе от микробиологията и се насочи към изхода на лабораторията. Все още не можеше да повярва колко лесно може да се сдобие човек с патогенни вируси.

На няколко метра от летящата врата рязко спря. През нея заднишком се промъкваше фигурата на човек, който много приличаше на Мартин. В ръцете си внимателно придържаше отрупана със секрети табла.

Джак се почувства като бандит, когото са заловили на местопрестъплението. За част от секундата помисли да се скрие или да побегне, но за това нямаше време. После го обзе раздразнение. Какво от това, че ще ме познаят? — запита се той.

Мартин придържаше вратата за още някакъв мъж, който се оказа Ричард. Той също бе натоварен със секрети. И именно той го видя пръв.

Мартин се обърна и моментално го позна.

— Здрасти, приятели — небрежно подхвърли Джак.

— Вие! — стреснато го погледна Мартин.

— Аз! — кимна Джак и бавно смъкна маската от лицето си.

— Бяхте предупреден да не се появявате тук! — изръмжа началникът на лабораторията. — Присъствието ви е незаконно!

— Напротив — поклати глава Джак, извади служебната си значка и я тикна под носа на Мартин. — Официална проверка, повод за която са още няколко необясними смъртни случая в тази болница. Този път все пак заслужавате похвала, тъй като сте поставили вярна диогноза…

— Ще видим колко е официална тази проверка! — заканително изръмжа Мартин, тръсна таблата на близкия плот и хвана телефона. Поиска да го свържат с Чарлс Кели.

— Не можем ли да обсъдим това като възрастни мъже? — попита Джак.

Мартин не му обърна внимание.

— Защо при първата ми визита бяхте любезен, а след това изведнъж станахте лош? — небрежно подхвърли Джак.

— Защото господин Кели ме информира за отношението ви към тази болница — остро отвърна Мартин. — Както и за факта, че посещението ви тук не е било оторизирано от никого!

Джак понечи да отговори, но Мартин стисна слушалката и с мрачен глас съобщи на Кели, че пак е заловил доктор Степълтън в своята лаборатория.

Насреща започна дълъг монолог, прекъсван единствено от кратките включвания на Шевю: „Да, сър“, „Разбирам, сър“… Джак пристъпи към близката лабораторна маса и небрежно се облегна, а Ричард продължаваше да стои на прага с табла в ръце.

Разговорът най-сетне приключи и Мартин остави слушалката.

— Господин Кели ме помоли да ви съобщя, че веднага ще се обади на кмета, в Комисариата по здравеопазването и на прекия ви началник — каза със злорада усмивка той. — Възнамерява да подаде официално оплакване срещу вас, за опитите ви да внесете смут в работата на болничните служители, при това точно в момент, в който управата прави всичко възможно за откриване и ликвидиране на заразата! В допълнение поръча да ви съобщя, че изпраща хора от охраната, които ще ви придружат до изхода!

— Много мило от негова страна — насмешливо рече Джак. — Но ще се оправя и сам. Всъщност, натъкнах се на вас точно когато си бях тръгнал. Желая ви успешен ден, господа…

— Това е в общи линии — приключи Терез и огледа лицата на присъстващите. Доста служители на агенцията бяха отклонени от изпълнението на преките си задължения, за да помагат на проекта „Нешънъл Хелт“, но двете с Колийн продължаваха да изпитват остър недостиг от хора. — Въпроси?

Бяха се натъпкали в тясната стаичка на Колийн, за повечето нямаше място дори за сядане. Терез очерта идеята на Джак „без чакане“, съответно обогатена със специфичните изразни средства на рекламата.

— И за всичко това разполагаме само с два дни? — попита Алис.

— Страхувам се, че е така — отвърна Терез. — Ще се опитам да измъкна още един, но не бива да разчитаме на това.

В стаята се разнесе недоволно мърморене.

— Зная, че искам прекалено много — добави тя. — На за съжаление ни саботираха. От финансовия отдел дори ни увериха, че очакват презентация на живо с участието на някой известен актьор от „Спешно отделение“. Тоест — очакват нашето самоубийство!

— Мисля, че концепцията „без чакане“ е по-добра от предишната — обади се отново Алис. — Идеята за „чистота“ звучеше прекалено технически с всичките онези подробности по отношение на стерилността и хората по-трудно биха я възприели…

— Сега имаме по-добри възможности да включим елемент на хумор — подкрепи я друг глас.