Робин Кук - Заплаха

Продължи нататък. Озова се в помещение с редица алуминиеви врати, от които очевидно се влизаше в хладилни камери. Отвъд тях имаше и една обикновена, вероятно за склада. Тъкмо се насочи натам, когато една от металните врати зад гърба му изщрака и го накара да подскочи.

На метър от него се появи Бет Холдърнес и уплашено притисна ръка към гърдите си.

— Господи! Изкарахте ми акъла!

— И вие на мен — усмихна се Джак, след което реши отново да се представи.

— О, помня ви! — увери го Бет. — Вие бяхте този, който забърка една доста сериозна бъркотия! Доколкото съм осведомена, не би трябвало да сте тук…

— Така ли? — невинно я погледна Джак.

— Доктор Шевю беше бесен…

— И сега ли е такъв? Доколкото успях да забележа, той има доста работа…

— Обикновено се държи любезно, но понякога го прихващат — сви рамене Бет. — От Ричард чух, че сте го обвинили в нещо… Май беше за лошо опазване на бактериите, с които експериментираме…

— Не съм го обвинявал в нищо — увери я Джак. — Беше само една забележка, която подхвърлих след като той успя да ме ядоса. Дойдох да се посъветвам с него относно разпространението на цялата онази поредица от доста редки инфекциозни заболявания… Но по неизвестни причини, той се държа рязко с мен, за разлика от предишното ми посещение…

— Честно казано и аз се учудих на поведението му спрямо вас — призна с въздишка Бет. — А също и на отношението на господин Кели и доктор Цимърман. Бях убедена, че сте тук, за да помогнете…

Джак с мъка се въздържа да не прегърне тази жизнена и симпатична жена. В момента тя беше единственият човек на този свят, който оценяваше усилията му.

— Съжалявам за това, което стана с колежката ви Нанси Уигънс — промълви той. — Сигурно ви е било адски трудно…

Лицето на Бет помръкна, очите й овлажняха.

— Извинете, не исках да ви разстройвам — смутено добави той.

— Няма нищо — успя да се овладее жената. — Но шокът наистина беше огромен. Винаги се безпокоим от подобна възможност, но все се надяваме, че няма да се случи точно с нас. Тя беше изключително сърдечен човек, макар и малко небрежна…

— В какъв смисъл?

— Не внимаваше, подлагаше се на излишен риск… Не обичаше да използва предпазните капаци, не си слагаше маска и ръкавици при някои от манипулациите…

Джак прекрасно знаеше за какво става въпрос.

— Дори не взе антибиотиците, които след случаите на чума доктор Цимърман предписа на всички — добави Бет.

— Жалко — въздъхна Джак. — Те може би щяха да я предпазят от вируса на планинската треска…

— Така е — кимна Бет. — Колко пъти я карах, но тя все отказваше. Аз самата ги вземах редовно…

— Да е споменавала за нещо по-особено, когато е вземала проби от Лагенторп? — попита Джак.

— Не, но обработваше тези проби без да съблюдава правилата за безопасност. Рикетцията е най-опасна именно в лабораторни условия…

Джак понечи да отвърне, но забеляза нещо странно в погледа на младата жена и рязко се обърна. В помещението нямаше никой.

— Трябва да се върна на работа — промърмори Бет. — И без това доктор Шевю ни е забранил да разговаряме с вас…

— Не намирате ли, че това е странно? — реши да я притисне Джак. — Аз съм медицински следовател, в края на краищата. По закон имам право да разследвам смъртта на пациентите, които пристигат при нас.

— Странно е, но какво мога да направя? Аз съм една обикновена лаборантка, нищо повече…

Бет го заобиколи и се насочи към работното си място, той я последва.

— Не искам да ви досаждам, но интуитивно усещам, че тук нещо не е наред — промълви той. — И затова се връщам. Един куп народ се държат като конспиратори, включително началникът ви. Трябва да има някакво обяснение. Бизнесът на тази болница се ръководи от „АмериКеър“, а тази корпорация съвсем не е склонна да търпи тежки загуби… Разбирам това и именно с него си обяснявам странното поведение на някои болнични служители… Но според мен има и нещо друго…

— Какво искате от мен? — попита Бет, седнала на високото си столче пред пробите.

— Да се поогледате — отвърна Джак. — Ако някой умишлено разпространява силно патогенни бактерии, най-подходящото място да ги открие е именно микробиологическата лаборатория. Искам да кажа, че само тук има специализирано оборудване за съхраняване на опасните вируси, например този на чумата…

— Такива вируси могат да се открият и в обикновените лаборатории — възрази Бет.

— Така ли? — учудено я погледна Джак. По принцип патогенните вируси бяха рядкост. Бактерията, причиняваща чума например, можеше да бъде открита само в един-два учебно медицински центрове на града.