Робин Кук - Заплаха

Чет свали якето си от закачалката, прокашля се няколко пъти, но без успех.

— Хей, друже — не издържа най-сетне той. — Докога смяташ да се ровиш из тези бумаги?

— Докато свърша — отвърна Джак, без да вдига глава.

— В шест имам среща с Колийн, ще хапнем нещо набързо. Вероятно ще се появи и Терез, тъй като мислят да работят през по-голямата част от нощта. Защо не дойдеш и ти?

— Оставам тук — поклати глава Джак. — Предай им моите поздрави.

Чет сви рамене, навлече якето си и излезе.

Джак изчете медицинските досиета за втори път. Единственото общо за четирите случая беше фактът, че проявяват симптомите на инфекциозните заболявания едва след като са били приети в болницата поради други оплаквания. Но Лори правилно беше отбелязала, че само Нодълман може да се окачестви като типичен случай на вътрешноболнична зараза. При другите трима симптомите се появяват в рамките на четиридесет и осем часа.

Имаше и още нещо, но за него Джак отдавна се беше сетил: всичките четирима пациенти са били редовно хоспитализирани, тоест нежелани от икономическа гледна точка. И толкоз…

Възрастта им варираше от двадесет и осем до шейсет и три. Двама във вътрешно отделение, по един в гинекологията и ортопедията. Лекувани с различни медикаменти, двама на „открити“ системи. В социално отношение бяха със средни по размер доходи, не са се познавали помежду си. Една жена и трима мъже. Дори кръвните им групи бяха различни.

Джак остави писалката, облегна се назад и впери поглед в тавана. И преди да изиска досиетата не знаеше какво очаква да получи от тях, сега вече се увери, че не научи нищо…

— Чук, чук — обади се един глас откъм вратата. На прага се беше изправила Лори.

— Виждам, че си се прибрал след поредния набег в „Дженерал“ — усмихна се тя.

— Преди това изобщо не подозирах, че съм в опасност — направи гримаса той.

— Знам какво имаш предвид — кимна Лори. — Слуховете твърдят, че Бингъм бил готов да те обеси…

— Не беше щастлив, но все пак успяхме да се разберем.

— Не се ли тревожиш от заплахите на онези, които те пребиха?

— Предполагам, че се тревожа — въздъхна Джак. — Засега предпочитам да не мисля за тях, но сигурно ще се чувствам другояче като се прибера у дома…

— При мен си добре дошъл — рече Лори. — В хола имам един диван, който става на удобно легло.

— Много мило от твоя страна — усмихна се Джак. — Но все някога трябва да се прибера, нали? Ще внимавам и толкоз…

— Научи ли нещо ново по отношение на централизираното снабдяване?

— Нищичко — въздъхна Джак. — Освен факта, че преди мен там са шетали куп хора, включително главният епидемиолог на града и отговорничката за инфекциозните заболявания в болницата. А аз Бог знае защо бях решил, че идеята е хрумнала единствено на мен…

— Още ли си убеден, че става въпрос за някакъв заговор?

— До известна степен — кимна Джак. — Но май ще се окаже, че само аз мисля така…

Лори му пожела късмет и се оттегли. Минута по-късно отново се изправи на прага.

— Бях решила да хапна нещо на път за дома — рече тя. — Искаш ли да ми правиш компания?

— Благодаря, но предпочитам да приключа с тези папки, докато всичко все още е свежо в главата ми.

— Разбирам. Лека нощ.

— Лека нощ, Лори.

Телефонът иззвъня точно когато разгръщаше за трети път досието на Нодълман. Беше Терез.

— Колийн тръгва на среща с Чет — съобщи тя. — Искаш ли да вечеряме с тях?

Джак беше смаян. Пет години наред беше избягвал всякакви социални контакти, а тази вечер получи покана за вечеря от две красиви и интелигентни жени накуп!

— Благодаря за поканата — промърмори той, после повтори оправданията за досиетата, които вече беше казал на Лори.

— Силно се надявам да зарежеш този кръстоносен поход — въздъхна Терез. — Нима не се убеди, че не си струва риска? Веднъж вече те пребиха, а сега имаш всички шансове да изгубиш работата си!

— Рискът би си струвал в момента, в който открия доказателства за умисъл — отвърна Джак. — Защото сериозно се опасявам от избухването на истинска епидемия.

— Според Чет постъпваш глупаво — настоя Терез.

— Всеки има право на свое мнение — сви рамене Джак.

— Моля те, внимавай като се прибираш!

— Ще внимавам.

Започна да му писва от страховете на околните. За тази опасност беше помислил още сутринта.

— Ние ще работим до късно, може би цяла нощ — добави тя. — Ако имаш нужда от нещо, звънни ми в службата…

— Добре — отвърна Джак. — Желая ви успех…