Робин Кук - Заплаха

— И на теб… Благодаря за идеята, която ми даде. Всички я одобриха. Чао…

Джак остави слушалката и се задълбочи в досието на Нодълман. Направи опит да систематизира бележките на сестрите, но не успя да се концентрира. В един момент се усети, че вече пет минути препрочита един и същ параграф, въздъхна и се облегна назад. Продължаваше да мисли за поканите, които му отправиха Лори и Терез. Неволно отчиташе приликите и разликите между двете жени. После мислите му неусетно се прехвърлиха на Бет Холдърнес, а оттам и на невероятно лесния начин, по който всеки може да си поръча вирулентни бактерии.

Затвори папката на Нодълман и замислено забарабани с пръсти по бюрото. Възможно ли е някой да е поръчал бактерии от Националния биологически център, а след това умишлено да ги е пръснал в болницата? Дали хората от Центъра могат да кажат, че става въпрос именно за техни бактерии?

Идеята му се стори интересна. Бързият напредък в областта на ДНК-технологиите положително е създал подобна възможност, а Националният биологически център със сигурност се е възползвал от нея. Това изглежда разумно както от гледна точка на отговорността, така и по чисто икономически причини. Въпросът е дали действително маркират своите проби.

Разрови бумагите си и скоро откри номера. По-рано през деня беше натиснал двойката, за да се свърже с търговския отдел. Сега обаче набра тройката, която го прехвърли в отдел „Информация“. Наложи му се да послуша малко рок-музика, после в слушалката звънна младежки глас. Игор Краснянски, с какво мога да ви помогна…

Джак се представи с истинското си име и длъжност, след което попита дали може да получи отговор на един чисто теоретичен въпрос.

— Разбира се — отвърна младежът с лек славянски акцент. — Ще направя каквото мога…

— Да речем, че разполагам с бактериална проба, която вече е била подложена на лабораторни манипулации. Има ли начин да разбера дали тя идва от вашия център?

— Въпросът ви е лесен, защото ние маркираме абсолютно всички проби. Отговорът е да. Веднага можем да разберем дали става въпрос за наш продукт.

— Как? — попита Джак.

— С помощта на проста флуоресцентна ДНК-проба, благодарение на която ще узнаем инвентарния номер на бактериалния материал.

— За целта трябва да го изпратя при вас, така ли?

— Може и обратното — отвърна Игор Краснянски. — Аз да ви изпратя маркиран материал от пробата, която ви интересува.

Отлично, рече си Джак. После забързано продиктува адреса си и помоли да получи пратката експресно. Спомена, че става въпрос за изключително спешен случай.

Остави слушалката и доволно въздъхна. Най-сетне щеше да разбере дали има някаква логика в теорията му за умишлена зараза.

Погледна купчината папки пред себе си. Май ще почакат, рече си той. Ако излезе така, че острозаразните бактерии нямат нищо общо с Националния биологически център, положително ще трябва да преосмисли всичко отначало…

Блъсна стола назад и се изправи. За днес достатъчно. Навлече пилотското яке и изведнъж изпита болезнена нужда от физическо раздвижване.

Бет Холдърнес остана след работно време, тъй като трябваше да заложи слюнчените проби на всички болнични служители. Нощната смяна се беше появила навреме, но в момента всички вечеряха в столовата. Дори Ричард беше изчезнал, макар че никой не знаеше дали си е тръгнал, или все още е някъде из болницата.

Лабораторията беше пуста и Бет реши, че сега е времето да направи някои проверки. Слезе от високото си столче, пристъпи към вратата и надникна оттатък. Общото помещение беше празно.

Обърна се и се насочи към тежките изолирани врати в дъното на микробиологията. Не знаеше дали в това, което се готвеше да извърши, има нещо нередно, но обещанието си е обещание и трябва да бъде изпълнено. Не беше съвсем наясно с мотивите на доктор Джак Степълтън, но поведението на Мартин Шевю — собственият й началник, беше абсолютно неразбираемо. Той винаги се държеше темпераментно, но напоследък проявяваше грубост по отношение на всички и това беше доста странно…

Следобед се появи в лабораторията като вихрушка, малко след като доктор Степълтън си тръгна. Пожела да узнае за какво е идвал тук медицинският следовател, с кого е разговарял, какво е търсил. Бет направи опит да обясни, че не е ставало въпрос за нищо съществено, но Шевю дори не я чу. Започна да крещи и да сипе заплахи. Стигна дори дотам, че се закани да я уволни за неизпълнение на заповед.