Робин Кук - Заплаха

— Точно това мисля да направя — изръмжа Реджиналд. Държеше се преднамерено спокойно, но очите му блестяха от предстоящото удоволствие.

Напусна сградата в отлично настроение. Тази работа винаги му беше допадала.

Отключи черното „камаро“ и се плъзна зад кормилото. Автоматичният пистолет легна върху съседната седалка, скрит под вестник. Моторът забоботи, касетофонът се включи. Новият рап-албум, който много му допадаше. Озвучителната система на колата му беше обект на завист от всички членове на бандата. Басите бяха толкова мощни, че като нищо можеха да вдигнат керемидите на околните съборетини.

Хвърли един поглед на листчето с адреса на Бет Холдърнес и потегли. Главата му се поклащаше в такт с оглушителната музика.

Бет не се прибра направо у дома. Беше прекалено развълнувана, имаше нужда да излее душата си пред някого. Отби се при една приятелка, разказа й какво се е случило, дори изпи чаша вино. Олекна й мъничко, но все още не можеше да повярва, че е уволнена. На всичкото отгоре продължаваше да се пита какви бяха пробите в онези сандъчета, станали причина за инцидента в лабораторията.

Живееше в един 5-етажен блок на Осемдесет и трета улица-изток, между Първо и Второ авеню. В сравнително приличен квартал, но в доста занемарен блок. Собственикът избягваше да влага пари за поддръжка и все нещо не беше наред. Тази вечер се оказа, че някой е напънал с лост ключалката на входната врата и Бет мрачно поклати глава. Това се беше случвало и преди. Спомни си, че последния път чакаха цели три месеца, за да дойде някой и да оправи вратата.

Решението да се премести беше взела доста отдавна, но за наемането на нов апартамент беше необходим депозит, който тя все още не беше събрала. А сега, останала без работа, вероятно ще трябва да използва част от спестяванията си, което означаваше, че преместването се отлага за неопределено бъдеще.

Пое нагоре по стълбите. Нещата могат да бъдат и далеч по-лоши, рече си тя. Слава Богу, че съм жива и здрава… Спря пред вратата на апартамента си и бръкна в чантичката за ключа. Винаги губеше известно време да го търси, но предпочиташе да го държи отделно от ключа за вратата долу. Така нямаше опасност да изгуби и двата едновременно.

Най-накрая го откри и го пъхна в ключалката. Влезе, по навик залости след себе си и отново започна да рови в чантичката. Откри визитната картичка на Джак Степълтън, отпусна се на дивана и вдигна слушалката.

Минаваше седем, но тя все пак набра номера на Патологическия център. Телефонистката съобщи, че доктор Степълтън си е тръгнал. Навъртя цифрите на домашния му телефон, записани на гърба на картичката, но й отговори секретарят.

— Доктор Степълтън, обажда се Бет Холдърнес — рече в слушалката тя. — Имам нещо за вас… — Обзе я внезапно вълнение, наложи да се направи пауза и да преглътне сълзите си. — Трябва да поговорим! Открих нещо, но за съжаление ме уволниха… Моля ви, обадете се!

Прекъсна връзката, но слушалката колебливо се поклати в ръката й. За момент помисли да навърти отново и да опише това, което откри, после се отказа и реши да изчака неговото обаждане.

Понечи да стане, но страхотен трясък откъм антрето я принуди да замръзне на мястото си. Входната врата отлетя на пантите си и се тресна в стената с такава сила, че топката на бравата откърти парче мазилка. А резето, което й беше давало чувство на сигурност, изскочи навън с такава лекота, сякаш през цялото време е било завинтено в картон.

На прага, сред облачета прах, изплува тъмна фигура. Мъжът беше облечен в черни кожени дрехи. Очите му пробягаха по тялото на вцепенилата се от ужас Бет, ръката му затръшна вратата. В апартамента се възцари тишина, нарушавана единствено от приглушените звуци на телевизор у съседите.

Ако Бет беше имала възможност да предвиди подобна ситуация, тя с положителност би направила опит да избяга, или поне да се развика. Но не стори нито едното, нито другото. Беше абсолютно парализирана от ужас.

Мъжът пристъпи към нея. Лицето му беше напълно безизразно. От устата му стърчеше клечка за зъби, а в лявата му ръка се поклащаше огромен пистолет, чийто пълнител стърчеше най-малко тридесетина сантиметра надолу.

Спря се точно срещу нея. Без да каже дори дума, той бавно вдигна оръжието си и го насочи в челото на Бет, която потръпна и затвори очи…

Джак излезе от станцията на метрото на Сто и трета улица и затича с равна крачка на север. Времето беше хубаво, температурата на въздуха — нормална. На игрището сигурно става страхотен мач, рече си той. И наистина беше така. Уорън го зърна през телената мрежа и нервно му подвикна да си раздвижи задника и час по-скоро да идва на площадката.