Робин Кук - Заплаха

— Има ли други кандидати?

Джак с мъка скри усмивката си. Отношенията на баскетболната площадка бяха умалено копие на отношенията в огромния град. Защо никой от известните имена в психологията не се е сетил да ги превърне в обект на научно изследване?

Бутна мрежестата врата, излезе на тротоара и затича към Сентрал парк, който се тъмнееше на изток. Любимото му място за разтоварване, далеч от суматохата на големия град…

Реджиналд кипеше от безсилен гняв, но нямаше какво да направи. Беше изключено да се появи на игрището в този враждебен квартал, затова предпочете да изчака в черното си Камаро. Единствената му надежда беше след края на мача Джак да се измъкне от тълпата и да отиде някъде сам, може би в близкото кафене за една бира.

Видя го да напуска играта и да облича анцуга си, ръката му бръкна под вестника на съседната седалка и свали предпазителя на големия „Тек“. После до слуха му долетя предизвикателството на Уорън и разбра, че ще трябва да изчака още един мач…

Но сгреши. Няколко минути по-късно Джак напусна игрището. Реджиналд доволно кимна с глава, но миг по-късно тревогата му отново се появи. Вместо да тръгне към някое от близките кафенета, докторът се насочи право на изток.

Проклинайки под нос, Реджиналд направи обратен завой, без да се съобразява с интензивното улично движение. Някакво такси изскърца със спирачките си, а водачът гневно натисна клаксона. Беше едно от онези азиатски копелета, които караха кръвта на Реджиналд да кипва в момента, в който ги зърне. Ръката му потрепна по посока на автоматичния пистолет. Изпита неудържимо желание да му изпразни един пълнител в жълтата муцуна.

След минута-две разочарованието му се стопи. Шантавият доктор прекоси Сентрал Парк Уест и се насочи към горичката отвъд нея! Реджиналд паркира и изскочи от колата с вестник в ръце. Под него тежеше пистолетът. Хукна след Джак, криволичейки между колите на уличното платно.

Близкият вход на парка се сливаше с грапавата настилка на Уест Драйв, веднага вляво се издигаше широко каменно стълбище, което водеше към върха на близката канара. Няколкото улични лампи му позволиха да зърне фигурата на доктора, която бързо се стопи в мрака.

Реджиналд бързо пое нагоре. Беше доволен, беше дори малко учуден на късмета си. Жертвата сама му предлагаше най-доброто и най-чистото решение на поставената задача.

От гледна точка на Джак обаче паркът предлагаше самота и спокойствие. Тъмнината наистина пречеше на зрението му, но това се отнасяше и за всички останали. Беше твърдо убеден, че „Черните крале“ ще го потърсят в апартамента и квартала наоколо.

Тук теренът беше изненадващо стръмен и каменист. Районът неслучайно се казва Грейт Хил 17 17 Големият хълм — б.пр , рече си той. Тясната асфалтирана пътечка се виеше нагоре, между плътната стена на обезлистени дървета. На светлината на луминисцентните лампи гората изглеждаше обвита в гигантска паяжина.

Успокои дишането си и затича с равномерни крачки. Градът остана зад гърба му, вече можеше да мисли далеч по-ясно. Запита се дали войната, която беше започнал, действително се дължи на ненавистта му към „АмериКеър“, както твърдяха Бингъм и Чет. И си отговори, че това е напълно възможно. Защото идеята за умишлено разпространение на четири острозаразни болести сама по себе си беше малко вероятна, за да не кажем напълно изключена. А защитната реакция на хората от „Дженерал“ е предизвикана от собственото му агресивно поведение. Бингъм беше прав в твърдението си, че Джак е от хората, които могат да се държат изключително грубо.

По едно време слухът му долови някакъв звук, който се различаваше от ритмичното потупване на собствените му стъпки. Сякаш на маратонките му имаше налчета. Озадачен, той смени ритъма на бягането. Звукът излезе от синхрон, но скоро отново започна да звучи заедно със стъпките му.

Рискува да се обърне назад и веднага зърна тъмната фигура, която бързо се приближаваше. На светлината на един от стълбовете блесна черно кожено яке, в ръката на непознатия се поклащаше пистолет!

Притокът на адреналин го накара да полети напред с максимална бързина. Налчетата зад гърба му също ускориха ритъма си. Преценил, че може би ще има шанс, ако успее да стигне до някоя оживена улица, Джак трескаво започна да изчислява най-прекия път за излизане от парка. Разбира се, тези изчисления не му донесоха нищо. Беше сигурен само в едно — най-бързо ще стигне до града, ако пресече шубраците вдясно от стръмната пътека. Не беше в състояние да определи какво разстояние трябва да измине — сто метра, километър…