Робин Кук - Заплаха

— Какво да правя с него? — попита той. В ръцете си държеше оръжие, с което беше извършено престъпление. А такива оръжия се пипат само с гумени ръкавици, тъй като служат за веществено доказателство.

— Тикни го под якето си и да бягаме! — нетърпеливо отвърна Плюнката.

— Не става, приятелю! — решително поклати глава Джак. — Ето, вземи си желязото и изчезвай! Но аз не мога да постъпя така…

На Плюнката му дойде до гуша. Дръпна с рязко движение пистолета от ръцете на Джак и притисна дулото в слепоочието му.

— Започваш да ме ядосваш, човече! — просъска той. — Какво ти става, по дяволите? Нима не разбираш, че гората може да е пълна с онези задници от „Черните крале“? Сега ме слушай внимателно, защото няма да повтарям! Ако не си размърдаш задника и то веднага, ще те похарча, ясно? Ако не беше Уорън, за нищо на света нямаше да си разкарвам черния задник из тоя пущинак!

— Уорън ли? — озадачено промълви Джак. Нещата му се сториха безнадеждно объркани, но разбра едно: Плюнката не се шегува и най-добре да му се подчини без повече въпроси. От съвместните им игри на площадката вече знаеше, че този тип е крайно избухлив и изобщо не знае какво прави, когато се ядоса…

— Идваш ли? — застрашително изръмжа Плюнката.

— Да — примирено въздъхна Джак. — Ти решаваш…

— Нямаш представа колко си прав! — кимна онзи, тикна автоматичния пистолет обратно в ръцете му и го побутна пред себе си.

До улица „Амстердам“ се добраха без произшествия. Плюнката хлътна в една телефонна кабина, а Джак остана да се озърта пред нея. В град като Ню Йорк полицейските сирени вият почти непрекъснато, но сега изведнъж му се стори, че всички ченгета са се насочили по следите им. В продължение на години беше считал себе си за жертва, но сега изведнъж бе станал престъпник…

Плюнката остави слушалката и вдигна палец. Джак се усмихна в отговор, макар да нямаше представа какво означава този жест.

Петнадесетина минути по-късно до тротоара спря нисък бежов буик. В купето дънеше оглушителна рап-музика, която се чуваше отдалеч, въпреки вдигнатите огледални стъкла. Плюнката отвори задната врата и кимна с глава. Джак мълчаливо се подчини. Събитията очевидно не бяха под негов контрол.

Плюнката огледа тротоара в двете посоки и скочи на предната седалка. Гумите пронизително изсвириха и колата се стрелна напред.

— Какво става? — попита човекът зад волана. Беше Дейвид, още един от редовните участници в баскетболните битки на корта.

— Цял вагон с лайна, ето какво! — намусено изръмжа Плюнката, смъкна страничното стъкло и шумно се изхрачи.

Болезнено намръщен от тежките баси, които дънеха от многобройните тонколони в купето, Джак измъкна автоматичния пистолет от колана си и го сложи на седалката. Повече не можеше повече да търпи докосването му до кожата си.

— Какво да правя с това? — извика той. Наложи се да крещи, тъй като нямаше друг начин да бъде чут.

Плюнката се обърна, взе пистолета и го показа на Дейвид.

— Последният модел! — подсвирна с уважение онзи.

Поеха по Сто и шеста в пълно мълчание, после завиха надясно и се насочиха към площадката, на която продължаваше да се води ожесточена спортна битка. Дейвид спря до отсрещния тротоар.

— Чакай ме тук! — промърмори Плюнката, отвори вратата и слезе.

Джак остана в колата и мълчаливо гледаше как спасителят му влиза на площадката и спокойно се изправя край страничната линия. В един момент се изкуши да разпита Дейвид, но благоразумието му надделя. Минута по-късно Уорън забеляза високата фигура на Плюнката и прекрати мача.

Двамата си размениха няколко думи до страничната линия, после портфейлът на Реджиналд смени притежателя си и двамата бавно тръгнаха към паркираната на улицата кола. Дейвид смъкна страничното стъкло и Уорън пъхна главата си в процепа.

— Какви ги вършиш, бе приятелче?! — гневно попита той.

— Нищо не върша! — намусено отвърна Джак. — Защо ми крещиш, не виждаш ли че аз съм жертвата?

Уорън замълча. Езикът му изскочи навън и облиза сухите устни. По челото му блестяха ситни капчици пот. След кратък размисъл той рязко се изправи и отвори вратата.

— Излизай! Отиваме у вас да си поговорим!

Джак мълчаливо се подчини. Без дори да го погледне, Уорън тръгна напред. Плюнката остана зад гърба му.

Изкачиха стълбите в пълно мълчание. Уорън проговори едва когато входната врата се затвори след тях.

— Имаш ли нещо за пиене? — попита той.

— „Геторейд“ 18 18 Известна марка калорична, безалкохолна напитка, използвана от спортистите — Б.пр. и бира — отвърна Джак, който едва предния ден бе успял да зареди хладилника си.