Робин Кук - Заплаха

— „Геторейд“ — рече Уорън и уморено се тръшна на дивана.

Плюнката предпочете бира.

Джак поднесе питиетата и седна на стола срещу дивана. Плюнката остана прав до вратата.

— Искам да зная какво става! — отсече Уорън.

— Аз също — отвърна Джак.

— Без повече глупости! — гневно повиши тон младежът. — Един път беше напълно достатъчно!

— Какво искаш да кажеш?

— В събота ме попита за „Черните крале“ — напомни му Уорън. — Каза, че питаш само от любопитство. А тази вечер един от тях се опитва да ти види сметката. Ще ти кажа какво знам за тези нещастници — опитват се да играят на едро с наркотици, но са обречени… Схващаш ли? Ако си се замесил в техните игри, аз не те искам в този квартал! Кратко и ясно!

Джак неволно се разсмя. Ето каква била работата!

— Ама ти наистина ли мислиш, че съм наркодилър? — попита той.

— Слушай какво ще ти кажа, докторе — примигна Уорън. — За мене ти си много странна птица. Бог ми е свидетел, че не знам защо си се заселил именно тук. Нямам нищо против, стига да не играеш разни гадни игри… Но ако си тук, защото си въобразяваш, че можеш да стоиш на сянка зад нас, докато ти си пласираш наркотиците, ще трябва сериозно да се замислиш. Ама много сериозно!

Джак прочисти гърлото си и започна. Призна, че е излъгал относно причините, поради които се е интересувал от „Черните крале“, призна и за побоя… После честно добави, че причините за този побой са свързани с пряката му работа, но до този момент не е съвсем наясно за тях…

— Сигурен ли си, че не става въпрос за наркотици? — подозрително го изгледа Уорън. — Ако ме лъжеш, лошо ти се пише!

— Казах ти самата истина — увери го Джак.

— В такъв случай можеш да се считаш за голям късметлия — отпусна се Уорън. — Щеше да си труп, ако Дейвид и Плюнката не бяха разпознали случайно онова копеле с черното „камаро“. А Плюнката има око за тези работи и веднага позна, че копелето се готви да ти види сметката…

— Много съм ти задължен — промълви Джак, обръщайки се към дългуча, който продължаваше да подпира вратата.

— Дребна работа, док — ухили се Плюнката. — Онзи лайнар изгаряше от нетърпение да ти види сметката и нито веднъж не погледна назад! А ние с Дейвид се лепнахме зад гърба му в момента, в който се появи на Сто и шеста!

Джак разтърка слепоочията си. Нещата най-сетне започнаха да се изясняват.

— Каква нощ! — тежко въздъхна той. — Сега трябва да отидем в полицията…

— Да бе, как не! — ядосано го изгледа Уорън. — Никаква полиция!

— Но в парка лежат трупове! Двама, а може би и трима, ако броим онези бездомници!

— Тръгнеш ли за полицията, труповете стават четири! — отсече Уорън. — Слушай какво ще ти кажа, док… Не се забърквай в гангстерски войни, ясно? Тук става въпрос именно за такава война… Онова копеле Реджиналд прекрасно знаеше, че не бива да се мярка насам. Искам да кажа, че тъпата им банда не може да се разхожда из наша територия и да трепе хора… Дори когато става въпрос за някакъв шантав бял доктор като теб! Защото утре ще наберат кураж и ще пречукат някой от нашите братя, разбираш ли? Затова забрави и си гледай твоята работа. На полицията и без това не й пука, дори е доволна, когато черните банди се трепят помежду си. Ако идеш в участъка, ще ни причиниш само неприятности… На себе си също, защото ще престанем да те считаме за приятел.

— Но да избягаш от местопрестъплението е…

— Знам бе, знам — прекъсна го Уорън. — Това е противозаконно и могат да те тикнат в пандиза… Голяма работа! На кого му пука, по дяволите? Ще ти кажа и нещо друго, док… Ти все още имаш проблем. Ако излезе така, че „Черните крале“ са ти издали смъртна присъда, само ние можем да ти опазим задника. Ние, а не ченгетата!

Джак понечи да възрази, после се отказа. Знаеше достатъчно за бандите, които си бяха разпределили Ню Йорк. Уорън е прав — ако „Кралете“ искат смъртта му (нещо далеч по-вероятно след убийството на Реджиналд), полицията изобщо не може да го спаси. Едва ли някой ще поеме разноските по плътната му охрана, двадесет и четири часа в денонощието.

Уорън вдигна глава по посока на Плюнката.

— През следващите няколко дни някой трябва да е плътно залепен за доктора — рече той.

— Няма проблеми — кимна Плюнката.

— Знаеш ли на какво ме е яд най-много — промърмори Уорън, стана на крака и се протегна: — Тази вечер бях събрал страхотно отборче и мачкахме всичко наред!

— Съжалявам — усмихна се Джак. — Следващият път ще ти пусна да ме биеш…

Уорън избухна в смях.