Робин Кук - Заплаха

Дежурният го видя през остъклената врата и натисна копчето за отваряне. Още от прага разбра, че днешният работен ден няма да протече нормално. Вини го нямаше в ъгъла с обичайния вестник в ръце.

— Къде е Вини? — извърна се той към Джордж.

Без да вдига глава от бумагите пред себе си, колегата му сухо отвърна, че Вини вече е в залата за аутопсии, повикан от Бингъм.

Пулсът на Джак се ускори. Към чувството за вина относно събитията от изтеклата нощ се прибави и абсурдната увереност, че Бингъм е пристигнал тук специално за аутопсията на Реджиналд. Шефът имаше прекалено много други задължения, за да отделя време и на аутопсиите. Хващаше скалпела рядко, само при някои по-специални случаи.

— Защо е дошъл толкова рано? — попита с преднамерена небрежност той.

— Имахме тежка нощ — отвърна Джордж. — Нов случай на острозаразна болест с летален край в „Дженерал“ и бюрократите полудяха. Главният епидемиолог звъннал посред нощ на Комисаря по здравеопазването, той пък събудил Бингъм…

— Пак ли става въпрос за вирусен менингит? — попита с интерес Джак.

— Тц — поклати глава Джордж. — Този път са убедени, че е вирусна бронхопневмония…

Джак кимна с глава и усети как по гърба му пробягват ледени тръпки. Ето го вирусът, който атакува горните дихателни пътища! Вече беше запознат с огнището на такава епидемия, възникнало миналата пролет в Лонг Айлънд. Макар че и това заболяване не се предава изцяло от пациент на пациент, той изпита чувство на дълбока тревога.

Забеляза необичайно високата купчина папки върху бюрото на Джордж, протегна ръка и започна да ги прехвърля.

— Нещо друго по-интересно от отминалата нощ? — преднамерено небрежно попита той, докато очите му търсеха името на Реджиналд.

— Хей, престани да ровиш! — намръщи се Джордж. — Току-що ги подредих! — После вдигна глава и стреснато попита: — Какво е станало с теб, по дяволите?!

Джак беше забравил за драскотините, които покриваха лицето му.

— Спънах се по време на снощния джогинг — промърмори той. Не обичаше да лъже, а това все пак беше част от истината.

— Да не би да си паднал върху топ бодлива тел? — изгледа го продължително Джордж.

— Имаме ли жертви на огнестрелно оръжие? — смени темата Джак.

— Цели четири — кимна Джордж. — Което означава, че ще ти възложа един от тях, въпреки „книжния ден“…

— Къде са? — попита Джак и нервно огледа бюрото.

Колегата му почука ниска купчина папки в ъгъла.

Отвори първата, прочете името и изведнъж му прилоша. Бет Холдърнес!

— О, Господи!

— Какво ти става? — вдигна глава Джордж. — Хей, станал си бял като платно! Лошо ли ти е?

Джак се отпусна в близкия стол и стисна главата си с длани. Наистина му прилоша.

— Твоя позната? — загрижено попита Джордж.

Джак вдигна глава и изпусна въздуха от гърдите си. Замайването отмина.

— Да — въздъхна той. — Не мога да повярвам! Едва вчера говорих с нея…

Джордж се пресегна към папката и я разтвори.

— А, да… Лаборантката от „Дженерал“… Жалко за момичето, едва на двадесет и осем! Застреляна в главата при обир в дома й… Взели са един телевизор и шепа евтини бижута…

— А другите жертви на огнестрелно оръжие? — вдигна глава Джак. Все още не се чувстваше достатъчно стабилен и предпочете да остане на стола.

Джордж придърпа списъка пред себе си.

— Имам някой си Хектор Лопес, от Сто и шейсета улица-запад, Мустафа Абу от Деветнадесета-изток, Реджиналд Уинтроп в Сентрал Парк…

— Дай да хвърля едно око на този Уинтроп — промърмори Джак и пое папката от колегата си. Не търсеше нищо особено, просто искаше да провери какво е записано в нея. В съзнанието му изведнъж проблесна мисълта, че ако не беше Плюнката, в тази папка щяха да бъдат неговите данни. Неволно потръпна и побърза да я подаде обратно на Джордж.

— Лори тук ли е?

— Появи се само няколко минути преди теб да поиска работа, но аз й казах, че още не съм готов — отвърна Джордж.

— Къде е?

— Вероятно горе, в кабинета си…

Джак се изправи. Очакваният световъртеж не се появи.

— Дай на Лори аутопсиите на Холдърнес и Уинтроп — рече той.

— Откъде накъде? — вдигна глава колегата му.

— Моля те, Джордж, просто го направи!

— Добре де, не ми викай — направи гримаса онзи.

— Извинявай — въздъхна Джак. — Но съм доста притеснен.

Излезе и отново се насочи към приемното отделение. Джанис пак беше в кабинета си, но той реши да не я безпокои. Смъртта на Бет Холдърнес го разтърси здраво. Чувстваше се виновен, че момичето е било уволнено заради него, но не можеше да приеме мисълта, че пак заради него е загубило и живота си!