Робин Кук - Заплаха

От полицейското управление я уведомиха, че детектив Солдано отсъства. Тя помоли да му оставят съобщение и затвори.

— Не мога да направя нищо повече — рече с въздишка тя. — Но съм сигурна, че Лу ще се обади в момента, в който му предадат съобщението ми…

— Наистина съм ти задължен — усмихна се Джак и докосна рамото й. — Това се казва вярно другарче!

Чет беше на работното си място. Вдигна глава да поздрави приятеля си, видя лицето му и подсвирна.

— Питам се как ли изглежда другия — шеговито подхвърли той.

— Не съм в настроение за шеги — предупреди го Джак, свали якето си и го сложи на облегалката на стола.

— Надявам се, че външния ти вид няма нищо общо с посещението на онези бандити в петък — загрижено го погледна приятелят му.

Джак му предложи вече познатото обяснение. Чет метна сакото си на кантонерката и се ухили:

— Паднал си докато тичаш, значи… А пък аз имах среща с Джулия Робъртс! Хей, човече… Не е нужно да ми даваш никакви обяснения. Аз съм ти приятел, забрави ли?

Тъкмо в това е проблемът, въздъхна в себе си Джак. Провери дали са го търсили по телефона, после се обърна и тръгна да излиза.

— Снощи изпусна една много приятна вечеря — подхвърли зад гърба му Чет. — Дойде и Терез… През цялото време си говорихме за теб. Тя е твой фен, но също се безпокои за маниите, които са те обзели…

Ако знаехте какво ми се случи снощи, положително щяхте да сте още по-обезпокоени, въздъхна в себе си Джак.

Слезе на първия етаж и надникна в офиса на Джанис. Беше любопитен да научи защо Бингъм е решил да аутопсира случая на инфлуенца, но Джанис си беше тръгнала. Изпусна една въздишка на разочарование и се спусна в моргата, където го чакаше изолационният костюм.

Няколко минути по-късно вече беше в залата за аутопсии. Видя единствената ангажирана маса и без колебание се насочи натам. Бингъм се беше изправил вдясно от пациента, Калвин — вляво. Над главата се беше надвесил Вини. Аутопсията беше към края си.

— Не е ли чудесно? — забеляза го Бингъм. — Тъкмо се чудим какво да правим и хоп — към нас се присъединява най-големият експерт по инфекциозни болести!

— Може би той ще ни каже за какво става въпрос — добави предизвикателно Калвин.

— Чух, че било инфлуенца — промърмори Джак.

— Жалко — поклати глава Бингъм. — Трябваше да си тук рано сутринта, когато диагнозата все още беше неизвестна. Тогава щяхме да видим дали наистина имаш нос по отношение на инфекциите… Първоначално предполагахме някаква остра вирусна инфекция, всички началници бяха на крак…

— А кога разбрахте, че става въпрос за инфлуенца? — попита Джак.

— Преди два часа, малко преди да отворим трупа — отвърна Бингъм. — Открихме доста интересни неща. Искаш ли да погледнеш?

— Разбира се — кимна Джак.

— Виж белия дроб — рече шефът и извади органа от легенчето до себе си.

— Господи, целият е на дупки! — изрази учудването си Джак. Следите от вътрешните кръвоизливи си личаха съвсем ясно.

— Плюс миокардит — добави Бингъм, остави дроба на мястото му и вдигна сърцето. — Когато възпалението взема подобни размери, изходът е само един…

— Прилича ми на вирусна инфекция — отбеляза Джак.

— Можеш да се обзаложиш, че е така — кимна Бингъм. — Пациентът е само на двадесет и девет, а първите симптоми са се появили снощи около шест. В четири сутринта вече е бил мъртъв… Това ми напомня за началото на тежката епидемия през петдесет и седма — петдесет и осма, когато още бях практикант…

Вини извъртя очи към тавана. Бингъм беше известен с досадния навик да свързва всичко с миналото си на практикуващ патолог.

— Онзи случай беше абсолютно същият — пневмония, предизвикана от първична инфлуенца — продължи шефът. — И белият дроб изглеждаше точно като този тук. Направихме хистологична проба и останахме смаяни от пораженията. Оттогава насам изпитвам респект към някои форми на инфлуенцата…

— Този случай ме тревожи — изръмжа Джак. — Особено в светлината на предишните инфекции, на които се натъкнахме…

— Не започвай пак! — предупредително го изгледа Бингъм. — Тук не става въпрос за редки заболявания като чумата или туларемията. Сега е сезонът на грипа. Пневмонията вследствие на инфлуенца наистина се среща рядко, но все пак се среща, нали? Миналият месец имахме такъв случай…

Джак не можеше да бъде убеден. Пациентът на масата бе починал от смъртоносна инфекция, чийто носител имаше способността да се прехвърля от човек на човек със силата на горски пожар. Единствената му утеха засега беше съобщението от колежката на Лори, според която в „Дженерал“ нямало нови случаи…