Робин Кук - Заплаха

— Имате ли нещо против да взема малко отмивки? — попита той.

— Не, разбира се — отвърна Бингъм. — Но внимавай какво ще правиш с тях!

— Ясно е, че ще внимавам…

Джак пренесе белия дроб до близкия умивалник и там, с помощта на Вини, приготви няколко проби чрез поливане на малките бронхи със стерилен физиологичен разтвор. Контейнерите, в които ги пусна, пък бяха стерилизирани с етер.

Въпросът на Бингъм защо са му отмивките го настигна на крачка от вратата.

— Ще помоля Агнес да ги изследва и да определи вторичния тип на вируса — отвърна той.

Бингъм сви рамене и погледна към Калвин.

— Идеята не е лоша — кимна онзи.

Джак качи контейнерите на третия етаж, но Агнес поклати глава:

— Нямаме необходимата апаратура за определянето на вторичния тип — рече тя.

— А къде имат такава?

— В градската референтна лаборатория, или в университета — отвърна Агнес. — Но най-добре ще се справят в Центъра за контрол на инфекциозните болести, където имат специален противогрипен отдел. Ако зависеше от мен, точно там ще изпратя тези отмивки…

Джак я помоли за специалните опаковки, с които се транспортират подобни проби, след което се качи в кабинета си на петия етаж. Набра номератора на ЦКИБ и помоли да го свържат с противогрипния отдел. Насреща се появи жена с приятен глас и се представи: Никол Маркет.

Джак обясни за какво става въпрос. Жената отвърна, че с удоволствие ще извършат процедурата по определяне на вторичния тип на вируса.

— Колко време ще ви отнеме процедурата, ако успея да изпратя пробите още днес? — попита той.

— Няма да стане за утре, ако това имате предвид — отвърна Никол.

— А защо?

— Всъщност, бихме могли — поправи се жената. — Но това зависи от качеството на вашите проби. В смисъл, дали съдържат достатъчно вирусни частици. Имате ли представа дали е така?

— Не — призна Джак. — Но пробите са взети директно от белия дроб на пациент, който е починал от вирусна бронхопневмония. Всички тук се страхуваме, че това може да е началото на тежка епидемия…

— В такъв случай пробите трябва да са добри…

— Ще намеря начин да ви ги пратя още днес — рече Джак, после й продиктува телефоните си и я увери, че може да го търси по всяко време.

— Ще направим каквото можем — отвърна жената. — Но ако вирусната концентрация е ниска, резултатите ще се забавят с няколко седмици.

— Няколко седмици?! — ужаси се Джак. — Но защо?

— Защото ще се наложи да отгледаме вируса. За целта използваме опитни мишки, чиито антитела губят битката най-рано след две седмици. Едва тогава ще сме сигурни, че вирусът е достатъчно жизнен, за да бъде подложен на изследването, което искате. Освен това ще разполагаме с големи количества от него, а това улеснява проследяването на генетичната верига.

— Стискам палци моите проби да са достатъчно жизнени — изпъшка Джак. — Имам и още един въпрос: кой от всички вторични вируси от този клас е най-заразен?

— Труден въпрос — въздъхна Никол. — Това зависи от много странични фактори, най-вече от имунната система на реципиента. Бих казала, че най-заразен би бил някакъв напълно нов щам, или такъв, който не се е появявал от много години насам… Идва ми на ум за онзи вирус, предизвикал първата глобална грипна епидемия през 1918–1919 година. Тогава от него са измрели над двадесет и пет милиона души…

— От коя разновидност е бил той?

— Никой не знае. Щамът е изчезнал веднага след епидемията. Някои специалисти подозират, че става въпрос за вируса на широкомащабния грип по свинете от седемдесет и шеста…

Джак благодари за любезността, увери жената, че ще направи всичко възможно да изпрати пробите още днес, после се свърза с Агнес и я попита как да транспортира пратката. Тя му даде името на спедиционната компания и притеснено добави:

— Трябва да те предупредя, че ще струва цяло състояние. Тарифите им за жестоки, особено когато става въпрос за доставка на същия ден, при това в друг щат. Бингъм никога няма да подпише искането ти…

— Тогава ще платя от джоба си — отсече Джак и набра номера на фирмата.

Отсреща останаха много доволни от молбата му и веднага го свързаха със служител на име Тони Лиджо.

— Няма проблеми — рече Лиджо в момента, в който Джак му обясни за какво става въпрос.

— Значи ще вземете пробите веднага? — обнадежди се Джак.

— Да, пращам човек.

— Ще ви чакам — усмихна се с облекчение Джак и се приготви да затвори.

— А не се ли интересувате от цената? — спря го навреме Тони Лиджо. — Все пак не става въпрос за пренасяне на някакво пакетче до Куинс… Освен това ме интересува и начинът на плащането.