Робин Кук - Заплаха

— С кредитна карта, стига да нямате нищо против — отвърна Джак.

— Разбира се, докторе — рече онзи. — Но ще ми трябва малко време за изчисления…

— Не можете ли да ме ориентирате в най-общи линии?

— Някъде между хиляда и две хиляди долара — отсече Тони.

Джак се сви като от удар, но не възрази. Беше очаквал най-много двеста-триста долара, но не отчете, че става въпрос за полет до Атланта, отиване и връщане. Въздъхна и продиктува номера на кредитната си карта.

Още не беше приключил, когато в канцеларията влезе една от секретарките в административния отдел. Жената остави на бюрото му пакет с лепенките на „Федерал Експрес“ и мълчаливо излезе. Джак остави слушалката и се втренчи в пакета. Изпращаха го от Националната микробиологическа лаборатория, вътре очевидно бяха ДНК-пробите, които бе поръчал вчера.

Взе пакетчето, тикна епруветките с грипните вируси в джоба на халата си и слезе при Агнес.

— Няма да те питам колко струва — въздъхна тя, след като разбра за поръчката.

— Недей — съгласи се унило Джак. — Как да опаковам тези проби?

— Това е наша работа — отвърна Агнес, повика секретарката на отдела и й нареди да осигури подходящи контейнери и етикети. После очите й попаднаха на пакетчето в ръцете му: — Май имаш и още нещо за мен…

Джак кимна с глава и започна да обяснява. Лаборантите в ДНК-отдела трябва да проверят нуклеопротеиновите реакции на тези проби, всяка от които отговаря на четирите тежки инфекциозни болести, на които се беше натъкнал до този момент. Пропусна да каже обаче защо са му необходими те.

— Искам да зная дали реакциите са положителни, или не — заключи той. — Количествените съотношения са без значение.

— Ще се наложи лично да обработя част от тях — рече с въздишка Агнес. — Не смея да ги поверя на никой от лаборантите, особено рикетцията и туларемията…

— Наистина ще ти бъда задължен — усмихна се с благодарност Джак.

— Нали затова съм тук? — топло отвърна жената.

Приключил с неотложните задачи, Джак слезе в приемната и се насочи към машината за кафе. До този момент не бе имал дори секунда за размисъл. Но сега, разбърквайки захарта в чашата си, той изведнъж си даде сметка, че в моргата липсват труповете на онези бездомници, на които се беше натъкнал по време на бягството си от Реджиналд. Това означаваше, че или са все още живи в някоя болница, или си лежат там, в гората…

Понесе кафето си към асансьора. Чет и Лори бяха в залата за аутопсии, следователно канцеларията ще бъде празна, съобрази той.

Но телефонът иззвъня още преди да се наслади на самотата си.

— Много съм ти ядосана! — заяви без всякакви въведения Терез.

— Прекрасно! — отвърна с обичайния си сарказъм Джак. — Сега вече денят ми е пълен!

— Ядосана съм, защото току-що разбрах, че пак са те пребили — настоя Терез, но тонът й значително се смекчи. — Чет току-що съобщил новината на Колийн…

— Това е неговото лично заключение — поясни Джак. — Но истината е, че не са ме пребили…

— Така ли?

— Обясних на Чет, че паднах по време на джогинг…

— Но той е казал на Колийн, че…

— Не са ме пребили, Терез! — рязко я прекъсна Джак. — Толкоз! А сега нека сменим темата…

— Но защо се ядосваш толкова, след като никой не те е нападнал? — учуди се младата жена.

— Защото цяла сутрин съм в стресова ситуация — неохотно призна Джак.

— Разкажи ми, моля те — омекна окончателно тя. — Нали затова са приятелите? Освен това, аз ти продъних ушите с моите проблеми…

— В „Дженерал“ има нов смъртен случай — въздъхна той. Много му се искаше да сподели с Терез и мислите, които го вълнуваха относно смъртта на Бет Холдърнес, но не посмя.

— Ужасно! — възкликна Терез. — Какво му има на това проклето място? За какъв вирус става въпрос този път?

— Инфлуенца — отвърна Джак. — В изключително вирулентна форма, точно от каквато се опасявах…

— Но сега си е грипен сезон — възрази Терез. — Един куп хора са болни!

— Всички така казват — въздъхна Джак.

— Но ти си на друго мнение, така ли?

— Да речем, че съм силно обезпокоен… Главно защото може да се окаже нов, напълно непознат щам. Починалият е млад човек, само на двадесет и девет години. На фона на предишните инциденти в „Дженерал“, този случай наистина ме тревожи.

— А колегите ти споделят ли тази тревога?

— За момента това е само мой проблем — призна Джак.

— Предполагам, че всички ние трябва да се радваме на себеотрицанието ти — подхвърли с лека ирония тя.