Робин Кук - Заплаха

Издърпа чекмеджето пред себе си и започна да рови.

— Къде забутах онзи лист с описанията, мамка му? — нервно попита той.

— В страничното чекмедже — подхвърли Фил.

Туин вдигна глава и заби мрачен поглед в лицето му. Фил сви рамене. Не искаше да ядосва шефа си, но просто помнеше, че беше оставил листа в страничното чекмедже.

Туин измъкна хартията, изчете я и кимна:

— Много добре… Иди да доведеш Би Джей. Нали и без това го сърбят ръцете за малко екшън?

Фил се бави точно две минути. Появи се обратно с Би Джей, известен в бандата с изключителната си бързина. Туин обясни за какво става въпрос.

— Ще се справиш ли?

— Няма проблем — кимна Би Джей.

— Искаш ли подкрепления?

— Не, по дяволите!

— Ще трябва да свитнеш доктора на работното му място — поясни Туин. — Не можем да рискуваме нахлуване в района на „качулките“, без да сме подготвени за война. Разбираш ли?

— Няма проблем.

— Имаш ли автоматичен пистолет?

— Не.

Туин издърпа най-долното чекмедже и извади един „Тек“ — същият като онзи, който беше дал на Реджиналд.

— Този е последният — промърмори той. — Затова не го губи!

— Няма проблем — кимна Би Джей и пое пистолета с нескрито благоговение.

— Е, какво чакаш още? — изгледа го нервно Туин.

— Свърши ли?

— Разбира се, че свърших! — изръмжа Туин. — Да не би да очакваш да ти държа ръчичката като на мадама? Отивай да вършиш работа! Не те искам тук преди да докладваш, че си приключил!

Джак не успя да се съсредоточи. Наближаваше обед, но отметнатите случаи бяха смешно малко. Непрекъснато мислеше за вирусната бронхопневмония и за нещастието, сполетяло Бет Холдърнес. Какво ли е открила?

Погледна писалката в ръцете си и гневно я захвърли. Страшно много му се искаше да отиде в „Дженерал“ и да връхлети в лабораторията на Мартин Шевю. Но си даваше ясна сметка, че това е невъзможно. Началникът на лабораторията моментално ще повика охраната, ще стане скандал и Джак ще бъде уволнен… А това не бива да става. Сега най-важното беше да се изчакат резултатите от Националната биологическа лаборатория, тъй като само те представляваха някаква амуниция в тежката битка за доверието на властимащите.

Заряза бумащината и се качи в ДНК-лабораторията на шестия етаж. За разлика от повечето помещения в Центъра, тази лаборатория беше истинско произведение на изкуството. Беше ремонтирана и подновена съвсем наскоро, а оборудването й беше последна дума на техниката. Дори белите престилки на персонала изглеждаха по-бели и по-чисти от престилките на останалите служители.

Джак почти се сблъска с началника на лабораторията Тед Линч, който беше тръгнал да обядва.

— Получи ли едни проби от Агнес? — попита го той.

— Аха — кимна Тед. — В кабинета ми са.

— Означава ли това, че все още нямате резултат?

— Ама ти какви ги говориш, бе човече? — засмя се Тед. — Не сме подготвили дори посявките… Ти очевидно подценяваш процедурите, които предстоят. Не можем просто да хвърлим пробите в една супа от бактерии. Първо трябва да изолираме нуклеарните протеини, които после прекарваме през ПКР, за да получим достатъчно концентрирана субстанция. В противен случай няма да забележим флуоресценцията, дори ако пробата реагира. Всичко това изисква време, разбираш ли?

Поставен на мястото му, Джак се върна в кабинета си и заби поглед в голата стена срещу бюрото. Минаваше обед, но той не изпитваше никакъв глад.

Реши, че трябва да поговори с Главния епидемиолог на града. Искаше да разбере каква е реакцията му по отношение на тази вирусна бронхопневмония, а и да му даде шанс да изкупи досегашните си грешки.

Откри номера в указателя и го набра. Насреща вдигна секретарка и Джак поясни, че иска да говори с доктор Ейбълард.

— За кого да предам?

— За доктор Степълтън — отвърна Джак, успял да потисне пакостливото си настроение. Вече беше запознат с чувствителността на Ейбълард и с удоволствие би се представил за кмета или министъра на здравеопазването…

Зачака, пръстите му несъзнателно въртяха някакъв кламер. Когато слушалката оживя, в нея отново се разнесе гласът на секретарката.

— Моля за извинение, но доктор Ейбълард отказва да разговаря с вас — рече момичето.

— Кажете на доктора, че изпитвам дълбоко благоговение пред зрелостта му! — извика Джак и гневно тръшна слушалката.

Първоначалното му впечатление се оказа вярно — този Ейбълард е задник! Гневът се смеси с безпокойството му и това направи временното бездействие абсолютно непоносимо. Беше като тигър в клетка, трябваше да направи нещо! Много му се искаше да пренебрегне заплахите на Бингъм и да отиде в „Манхатън Дженерал“. Но дори и да отиде, какво от това? С кого може да разговаря? Прехвърли в главата си всички познати от болницата и изведнъж се сети за Кати Макбейн. Беше пряма и приятелски настроена жена, която на всичкото отгоре работеше в Комисията за инфекциозен контрол!