Робин Кук - Заплаха

— Ще звънна на Джини Уалън от личен състав — хвана слушалката Кати.

Половин час по-късно картината се изясни. Четирима души имаха симптоми на силен грип. Към двамата служители в ортопедията се прибави името и на един лаборант от микробиологията, който взел проби от гърлото на Карпентър и скоро след това развил характерните симптоми — възпаление на гърлото, главоболие, треска, болки в мускулите, суха кашлица и бодежи зад гръдната кост. Контактът с Карпентър бил осъществен някъде около десет часа вечерта.

Последният човек със същите симптоми беше Глория Хернандес, служителка в отдел „Централизирано снабдяване“, която не беше имала никакви контакти с Карпентър. За разлика от Кати, Джак изобщо не се изненада от този факт.

— Но тя не може да бъде свързана с останалите — рече Кати.

— Не съм толкова сигурен — въздъхна Джак и напомни, че при всички предишни инфекциозни заболявания, беше умирал по един човек от снабдяването. — Изненадан съм, че този факт не е бил обсъждан от Комисията за инфекциозен контрол, тъй като доктор Ейбалард и доктор Цимърман са добре запознати с него. Лично аз ги заварих в отдела да обсъждат положението със завеждащата госпожа Дзарели…

— Не сме имали официално заседание на комисията — оправда се Кати. — По принцип се събираме първия понеделник на всеки месец…

— Значи доктор Цимърман не си прави труда своевременно да ви информира — отбеляза Джак.

— Това се случва редовно — сви рамене Кати. — Отношенията ни трудно могат да се нарекат блестящи…

— Споменахме госпожа Дзарели и се сещам, че тя ми обеща разпечатки на всичко, което е било доставено в съответните отделения по време на индексните случаи… Бихте ли проверила дали разпечатките са готови и евентуално да ги изискате?

Сериозно разтревожена от хода на събитията, Кати с готовност се съгласи. Успя да се свърже с госпожа Дзарели веднага и жената каза, че разпечатките са готови. Кати затвори телефона и нареди на една от секретарките в администрацията да изтича до снабдяването.

— Искам телефонния номер на Глория Хернандес — рече Джак. — А също и адреса. Тази загадка около снабдяването направо ще ме побърка! Вероятно в нея се крие ключът към всички необичайни събития, защото съвпаденията вече са напълно изключени…

Кати извади исканата информация от компютъра, преписа я на едно листче и го подаде на Джак.

— Какво според вас трябва да се направи тук, в болницата? — попита тя.

— Не знам — въздъхна Джак. — Предполагам, че този въпрос трябва да го зададете на доктор Цимърман, която е експерт. По принцип карантината при инфлуенцата няма ефект, защото болестта се разпространява прекалено бързо. Но ако в случая наистина става въпрос за някакъв специален щам, може би не е зле да се опита. Болните от персонала бих приел веднага и бих ги поставил в изолатор. В най-лошия случай това би означавало неудобство за няколко души, но в най-добрия би могло да се окаже единственото средство за предотвратяване на голяма катастрофа…

— А римантидинът? — попита Кати.

— За него се подписвам с две ръце и сам ще го вземам — отвърна Джак. — В миналото е бил използван успешно за ограничаване на нозокомиални инфекции. Но в крайна сметка това ще реши отново доктор Цимърман…

— Мисля да й завъртя един телефон — тръсна глава Кати.

Джак я изчака да проведе този разговор. Учтива, но твърда, младата жена обясни на Цимърман, че съществува пряка връзка между болните служители и покойния Кевин Карпентър. След което инициативата очевидно премина отсреща, тъй като участието й в разговора се сведе до едносрични отговори.

Най-сетне остави слушалката и извъртя очи.

— Тази жена е невъзможна! — въздъхна тя. — Потвърденият случай бил само един и тя не можела да взема спешни предохранителни мерки. Опасявала се, че господин Кели и „АмериКеър“ щели да са против поради лошата реклама на болницата…

— А какво каза за римантидина? — попита Джак.

— По този въпрос беше малко по-сговорчива — усмихна се Кати. — Каза, че ще нареди на аптеката да поръча съответните количества, но засега няма да го предписва на никого. Във всеки случай успях да я пораздрусам…

— И това е нещо — кимна Джак.

На вратата се почука и секретарката им подаде исканите разпечатки от снабдяването. Джак благодари и веднага започна да ги преглежда. Остана смаян от огромното количество консумативи и други материали, които отиваха за издръжката на всеки пациент. Списъците бяха дълги и включваха всичко, с изключение на храната и лекарствата.