Робин Кук - Заплаха

— Здрасти, Лор — подвикна той, зърнал главата на бившата си приятелка, приведена над бюрото. Тази жена става все по-хубава! — рече си той. Кестенявата й коса падаше над челото като в реклама за шампоан, а „Лор“ я нарече синът му в мига, в който я зърна. И прякорът си остана…

Лори скочи на крака и го прегърна.

— Изглеждаш страхотно! — рече тя.

— Чувствам се добре — сви рамене, сякаш да се оправдае Лу.

— Как са децата?

— Какви деца? — направи шеговита гримаса той. — В края на месеца дъщеря ми навършва шестнадесет и е луда по момчетата, което пък побърква мен…

Лори вдигна някакви списания от единствения свободен стол и го покани да седне.

— Радвам се да те видя — усмихна се насреща й Лу.

— Аз също — призна тя. — Не бива да се забравяме…

— Какъв е големият проблем, за който искаш да поговорим? — попита Лу, предпочитайки да насочи разговора към по-безболезнени теми.

— Не знам дали е голям — отвърна Лори, стана и затвори вратата. — Един от новите колеги-патолози иска да разговаря с теб, но неофициално. Бях му споменала, че сме приятели. За съжаление в момента не е тук. Потърсих го веднага след като се разбрахме да минеш, но никой не знае къде е…

— А ти имаш ли представа за какво става въпрос? — попита Лу.

— Само в общи линии — отвърна Лори. — Но се безпокоя за него…

— О — рече Лу и се облегна назад.

— Тази сутрин ме помоли да извърша две аутопсии — продължи патоложката. — На една двадесет и осемгодишна жена, застреляна у дома си снощи. Работила е като лаборант в микробиологията на „Дженерал“. Втората беше на 25-годишен афро-американец, застрелян в Сентрал Парк. Помоли ме да потърся всичко, което може да сочи някаква връзка между тях — косми, тъкани, кръв…

— И какво откри? — попита Лу.

— Няколко капчици кръв по сакото на мъжа, които съвпадат с кръвната група на жената — отвърна Лори. — Но този резултат е получен единствено от серологичната проба. Всичко зависи от ДНК-пробите, които все още не са готови. Иначе кръвната група е доста рядка — Б-отрицателна…

— А този твой колега даде ли някакви обяснения за подозренията си? — вдигна вежди Лу.

— Каза, че имал предчувствие, но това едва ли е всичко — сви рамене Лори. — Преди известно време го пребиха някакви гангстери… А тази сутрин изглеждаше така, сякаш пак са го поотупали, но той упорито отрича.

— Защо са го пребили?

— Било е предупреждение да не се мярка в болницата „Манхатън Дженерал“.

— Какви ги говориш? — сбърчи вежди Лу.

— Не знам подробности, но той наистина е раздразнил доста хора във въпросната болница, а също и тук… Доктор Бингъм почти го беше уволнил…

— С какво дразни хората?

— Подозира, че поредицата от различни инфекциозни заболявания в „Дженерал“ е умишлено предизвикана — отвърна Лори.

— Нещо като терористичен акт, така ли? — вдигна вежди Лу.

— Нещо такова…

— Това ми звучи познато — подхвърли детективът.

— Още помня какво изпитах преди пет години — кимна с въздишка Лори. — Куп смъртни случаи от свръхдоза наркотици, но никой не ми обърна внимание…

— А какво мислиш за теорията на приятеля си? — изгледа я продължително Лу. — Между другото, как се казва той?

— Джак Степълтън… Нямам определено мнение за теорията му, защото не разполагам с всички факти.

— Стига де, познаваме се — направи гримаса Лу. — Хайде, казвай си мнението!

— Според мен му се привиждат заговори, защото точно това желае — въздъхна младата жена. — От колегата му по стая знам, че има зъб на гиганта „АмериКеър“, който е собственик на „Дженерал“…

— Но това не обяснява нападението на бандитите, нито пък подозренията му относно смъртта на лаборантката — отбеляза детективът. — Как се казват жертвите?

— Елизабет Холдърнес и Реджиналд Уинтроп.

Лу записа имената в малко тефтерче с черни кожени корици.

— И в двата случая липсва кой знае какво усърдие от страна на криминолозите — добави Лори.

— Ти поне знаеш, че изпитваме остър недостиг от хора — въздъхна детективът. — Има ли мотив за убийството на жената?

— Обир.

— А изнасилване?

— Не.

— Мъжът?

— Бил е член на някаква банда. Застрелян в главата почти от упор…

— За съжаление подобни убийства стават всеки ден и ние нямаме нито сили, нито време за подробно разследване — въздъхна Лу. — Какво показаха аутопсиите?

— Нищо необичайно.

— А твоят приятел доктор Степълтън дава ли си сметка, че трябва да внимава с тези банди? Имам чувството, че се движи по ръба на бръснач…