Робин Кук - Заплаха

Сърцето му ускори ритъма си. Джак беше на същото място, а Чадъра стоеше редом с него. Перфектно!

После някой го потупа по рамото и сърцето му пропусна един такт. Ръката му остана под пуловера.

— Мога ли да ви помогна? — попита някакъв плешив мъж.

Би Джей усети задушаващ гняв. Откъде се взе това копеле? Защо му попречи точно в най-решителния миг? Огледа любезно усмихнатото лице на продавача, питайки се дали да го срита в ташаците, или просто да не му обръща внимание. Избра второто, просто защото не искаше да пропусне благоприятния момент. Кога друг път ще хване Джак и Чадъра залепени един за друг?

Обърна гръб на плешивеца, измъкна автоматичния пистолет и се устреми напред. Една крачка го делеше от мястото, където щеше да има възможност за стрелба.

Плешивият служител се изненада от рязкото движение на Би Джей, очите му пропуснаха да видят пистолета. Ако го беше зърнал, той едва ли щеше да извика това „хей“, което излетя от устата му.

Джак се изнерви. След контакта с онзи намусен аптекар, магазинът все по-малко му харесваше. Приглушената музика и миризмата на евтина козметика само усилваха чувството му за дискомфорт. Не искаше да е тук.

Дочул подвикването на продавача, той рязко вдигна глава. Точно навреме, за да види изскочилият в средата на пътеката дебел афро-американец с автоматичен пистолет в ръце.

Реакцията му беше напълно рефлективна. Тялото му се стовари върху щанда с презервативите, а високия рафт до него го похлупи с оглушителен трясък.

Чадъра се просна на пода, измъквайки автоматичния си пистолет едновременно с трясъка, предизвикан от падането на Джак. Маневрата му беше колкото бърза, толкова и майсторска, издавайки дълги години служба в „Зелените барети“.

Пръв откри огън Би Джей. Но поради факта, че държеше тежкото оръжие само с една ръка, куршумите обсипаха стените, витрините и висящия таван. По-точен се оказа вторият му откос, който пръсна на парчета витрината с витамини, пред която миг по-рано стояха жертвите.

Чадъра отвърна на огъня. Откосът му попадна в голямата витрина към улицата.

Но Би Джей не беше вчерашен и се оттегли в момента, в който разбра, че елементът на изненада е окончателно изгубен. Приклекнал зад купчината тоалетна хартия „Баунти“, той направи светкавична преоценка на ситуацията.

В просторното помещение настъпи истинска лудница. Хората пронизително крещяха, най-силно от всички го правеше плешивецът, който бе потупал едрия негър по рамото. Всички хукнаха да се спасяват.

Джак бързо стана на крака. Ушите му механично регистрираха размяната на автоматични откоси, единственото му желание беше час по-скоро да се махне оттук.

Свил глава между раменете си, той хукна към аптекарския щанд. Зад него имаше врата с надпис „Само за служители“. Помещението зад нея се оказа малка трапезария. На масата имаше няколко отворени кутийки с безалкохолни напитки и пластмасови чинийки със сладкиши. Хора не се виждаха.

Убеден, че ще открие заден изход, Джак се втурна напред. Първата врата, която отвори, водеше към тоалетната, втората се оказа склад.

Зад гърба му екнаха нови откоси, разнесоха се викове.

Обзет от паника, той блъсна последната врата в дъното. За негово огромно облекчение се оказа, че тя води към задна алея, запълнена с кофи за боклук. Отвъд тях се мернаха бягащи хора, сред които се белееше сторомодното сако на аптекаря. Джак без колебание хукна след тях.

Лейтенант-детектив Лу Солдано насочи своето „шеви-каприз“ без отличителни знаци към паркинга на Патологическия институт. Спря зад служебната кола на доктор Харолд Бингъм, измъкна ключовете и ги предаде на пазача за евентуалното преместване. По принцип беше редовен посетител на моргата, но напоследък не беше се отбивал тук може би месец.

Качи се в асансьора и натисна бутона за петия етаж. Получи съобщението на Лори едва преди пет минути, докато пълзеше по задръстения от коли мост Куинсбъро, и веднага й позвъни. Един известен банкер беше застрелян в Куинс и разследването му отне целият предиобед.

Лори започна да разказва историята на някакъв свой колега-медицински следовател, но Лу я прекъсна с предложението да отскочи до Центъра, покрай който така и така щеше да мине. Тя веднага се съгласи и каза, че ще го чака в кабинета си.

Излезе от асансьора и тръгна по коридора. В главата му изплуваха забравени спомени. Преди време беше започнал да вярва, че двамата с Лори имат общо бъдеще, но нещо не се получи. Вероятно различията в произход и възпитание бяха прекалено много, рече си с въздишка Лу.