Робин Кук - Заплаха

— Нещо интересно? — попита Кати.

— Окото ми не се спира на нищо — призна Джак. — Всички ми изглеждат еднакви… Може би трябваше да поискам само един, произволно подбран списък, който да използвам като еталон…

— Това няма да е трудно — рече Кати, набра номера на госпожа Дзарели и предаде молбата му. — Ще изчакате ли?

— Мисля, че достатъчно изпробвах късмета си — поклати глава Джак и стана на крака. — Ще ви бъда много благодарен, ако ми изпратите разпечатката в Патологическия център. Продължавам да мисля, че тази следа може да се окаже важна.

— С удоволствие ще ви я изпратя — кимна Кати.

Джак открехна вратата и предпазливо надникна в коридора. После се обърна към Кати и с крива усмивка рече:

— Никак не е трудно да усвоиш поведението на престъпник…

— Аз пък мисля, че всички ние тук сме ви задължени за настойчивостта — отвърна Кати. — И искам да ви се извиня от името на онези, които са изтълкували намеренията ви погрешно.

— Благодаря — усмихна се Джак.

— Мога ли да ви задам един личен въпрос?

— Колко личен?

— Относно лицето ви — въздъхна състрадателно Кати. — Какво се е случило? При всички случаи е било доста болезнено…

— Изглежда зле, но всъщност не е нищо особено — отвърна Джак. — Обикновени последици от внезапното ми желание да потичам в парка след залез слънце…

Прекоси с бърза крачка административното крило и излезе във входното фоайе. Облекчението го обзе едва когато стъпи на тротоара и в очите му блеснаха бледите лъчи на пролетното слънце. За пръв път му се случваше да посети „Дженерал“ и да не бъде изпратен с вълна от протести.

Свърна вдясно и пое на изток. От предишните си посещения помнеше, че на две пресечки от болницата има голяма аптека. Влезе вътре да си купи римантидин, който му беше крайно необходим, тъй като възнамеряваше да посети Глория Хернандес.

Инстинктивно бръкна в джоба си за адреса на жената. Листчето беше на мястото си. Извади го и прочете написаното: 144 улица-запад, в началото на неговия квартал, но на около четиридесет пресечки от блока му.

Бутна вратата и влезе. Магазинът беше огромен, с изненадващо разнообразие от стоки — козметика, училищни материали, перилно-почистващи препарати, пощенски картички и дори автомобилна козметика… Всичко това беше разпределено по безброй метални лавици и магазинът приличаше не толкова на аптека, колкото на супермаркет.

Трябваха му пет минути, за да открие истинската аптека, която се оказа сгушена в дъното на помещението. С учудване огледа малкото гише и неволно се запита защо всъщност този огромен магазин се нарича аптека…

Наложи му се да изчака малка опашка. Когато най-сетне се изправи пред аптекаря, той поиска една празна бланка за рецепта и набързо я попълни.

Аптекарят беше облечен в старомодно бяло сако без яка. Най-горното му копче беше разкопчано. Присвил очи към драсканиците на Джак, той каза, че ще трябва да почака двадесетина минути.

— Защо толкова дълго? — изненадано го погледна Джак. — Единствената манипулация, която може да ви отнеме време, е преброяването на таблетките!

— Искате ли да изпълня рецептата ви или не? — ледено го изгледа онзи.

— Искам — въздъхна Джак. Явно не само докторите обичат да си придават важност пред пациентите, рече си той.

Обърна гръб на гишето и огледа магазина. Налагаше се да убие част от времето си. Тръгна напосоки и навлезе в пространството между два високи щанда. И изведнъж се озова в царството на презервативите…

Би Джей хареса просторния магазин в момента, в който Джак се отправи натам. Вътре имаше достатъчно тесни ниши и проходи, а на всичкото отгоре входът на метрото беше току срещу вратата. Метрото е най-доброто място за човек, който иска да изчезне…

Хвърли кратък поглед в двете посоки на улицата, бутна вратата и влезе. Очите му опипаха стъкления офис на управителя до вратата, после се отместиха встрани. От опит знаеше, че тук проблем не може да има. Един кратък откос в стъклата вероятно ще се окаже напълно достатъчен. Просто за да накара хората да легнат на земята, докато се измъкне.

Подмина касовите апарати и започна да оглежда проходите. Очите му търсеха високите фигури на Джак или Чадъра. Засече ли единия, значи и другият е наблизо… Откри ги в близост да щанд №7. Джак се беше изправил пред една от стъклените витрини, а Чадъра се моташе на два-три метра зад гърба му.

Би Джей се плъзна в съседния проход, към щанд №6. Ръката му изчезна под пуловера и улови назъбената ръкохватка на автоматичния „Тек“. Предпазителят тихо изщрака. Приближи се до мястото, където се пресичаха централните пътеки между щандовете, отстъпи вдясно и спря. Зае небрежна поза пред един щанд с тоалетна хартия „Баунти“ и хвърли поглед към дъното на пътеката.