Робин Кук - Заплаха

Очевидно разтревожен, Ричард се извърна към Бет и рязко попита защо е ровила из сандъчетата. После изказа предположението, че май не я товарят с достатъчно работа.

— Никой не ми е казал, че не трябва да ги пипам! — извика през сълзи Бет.

— Но никой не ти е казал и противното! — остро отвърна Ричард.

— Това май е работа на доктор Степълтън, а? — заплашително изръмжа Шевю. Моментното й колебание му беше достатъчно. — Всичко е ясно! Вероятно те е запознал с налудничавите си идеи за умишлено разпространяваните зарази!

— Нищо подобно! — извика Бет. — Казах му, че не искам да разговарям с него!

— Говорил е той, а ти си слушала! — поклати глава Мартин. — Но аз нямам никакво намерение да търпя подобно поведение! Уволнена си, госпожице Холдърнес! Събирай си нещата и се махай от очите ми!

Бет понечи да протестира, но сълзите я задавиха.

— Няма да ти помогнат нито плачът, нито оправданията! — хладно я изгледа Шевю. — Сама си си виновна, сега трябва да понесеш последиците. Хайде, махай се!

Туин протегна ръка над изподрасканата повърхност на бюрото и остави слушалката. Истинското му име беше Марвин Томас, но го наричаха „Туин“ 16 16 Близнак — б.пр. , защото имаше брат близнак. Приличаха си като две капки вода, никой не можеше да ги различи. Но при една от честите гангстерски войни за територии между „Черните крале“ и враговете им от бандата в Ийст Вилидж, брат му беше убит…

Очите му бавно се спряха върху лицето на Фил — висок и кльощав тип, който хич го нямаше в ръкопашните схватки, но в замяна на това притежаваше пъргав ум. Благодарение на това качество Туин го беше издигнал до нивото на свой пръв помощник. Единствено Фил беше имал достатъчно акъл, за да реши проблема с мангизите, които бандата получаваше от продажбата на наркотици. Преди неговата намеса ги криеха в една изолирана водопроводна тръба в мазето на Туин…

— Не мога да ги разбера тези типове — промърмори Туин. — Онзи шантав доктор май не е разбрал предупреждението и си прави каквото ще! Представяш ли си? Погалих го лекичко, казах му какво го чака, но само три дни по-късно той ми показва среден пръст! Това е проява на неуважение!

— Какво казват клиентите? — попита Фил, който беше присъствал на предупреждението в апартамента на Джак и знаеше за какво „погалване“ става въпрос. — Пак ли ще ходим да го съветваме?

— Този път искат да го махнем — поклати глава Туин. — Един Господ знае защо не пожелаха това още първия път… Дават пет стотачки… — На лицето му се появи зловеща усмивка: — Но най-смешното е, че бих го направил и безплатно… Не можем да си позволим подобно неуважение, тъй като скоро ще се окажем извън бизнеса!

— Реджиналд ли ще пратим? — попита Фил.

— Че кой друг? — сви рамене Туин. — Той най-много си пада по такива неща…

Фил се изправи, размаза фаса си с ток и бавно тръгна по мръсния коридор. В предната стая беше задимено от цигарите на половин дузина мъже, които играеха карти.

— Хей, Реджиналд! — подвикна той. — Готов ли си за екшън?

Реджиналд премести клечката за зъби в другия край на устата си и бавно вдигна глава.

— Зависи…

— Мисля, че задачката ще ти хареса — ухили се Фил. — Пет стотачки, за да махнеш оня доктор, на когото отмъкна колелото…

— Хей, човече, и аз съм готов да го направя! — подвикна Би Джей. Така викаха на дебелака Брус Джеферсън, чиито бутове имаха по-голяма обиколка от кръста на Фил. Той също беше присъствал на предупреждението на Джак.

— Туин иска Реджиналд — поклати глава Фил.

Реджиналд захвърли картите и с изправи.

— И без това не ми върви — промърмори той и последва Фил към кабинета на шефа.

— Разбра ли за какво става въпрос? — изгледа го очаквателно Туин.

— Докторът трябва да се махне, срещу пет стотачки — отвърна Реджиналд. — Друго има ли?

— Има — изръмжа Туин. — Трябва да махнеш и едно бяло пиленце… Даже ще е по-добре да отскочиш първо до нея… Ето ти адреса…

Върху смачканото листче хартия беше изписано името и адреса на Бет Холдърнес.

— Имаш ли претенции за начина? — попита Реджиналд.

— Тц — поклати глава Туин. — Просто ги очисти…

— Ще ми се да пробвам новия автомат — ухили се Реджиналд и клечката за зъби щръкна от ъгъла на устата му.

— Добре — кимна Туин. — Да видим дали си струва мангизите, които дадохме за него… — Издърпа чекмеджето на бюрото и извади един чисто нов автоматичен пистолет „Тек“, върху чиято ръкохватка все още имаше фабрична смазка. Плъзна го по плота и Реджиналд го хвана миг преди да падне. — Забавлявай се…