Робин Кук - Заплаха

Бет го слушаше с насълзени очи и мълчеше. После, когато Шевю излетя навън, тя изведнъж си спомни за думите на доктор Степълтън, който каза, че в поведението на много хора от болничната управа има нещо гузно. Май ще се окаже прав, рече си тя и изведнъж разбра, че ще направи всичко възможно, за да му помогне…

Изправи се пред двете изолирани врати. Лявата водеше към фризера, а дясната — към инкубатора. Поколеба се за миг откъде да започне, после отвори дясната. Цял ден беше влизала и излизала от тази камера, тъй като именно там се залагаха слюнчените проби. Отлично знаеше какво има вътре, оставаше й да провери само няколко метални сандъчета, подредени в далечния ъгъл.

Дръпна ръчката, тежката врата бавно се отвори. Лъхна я топъл и влажен въздух. Във вътрешността на инкубатора се поддържаше температура от 37 градуса, близо до телесната. Това беше логично, тъй като много вируси и бактерии се развиват най-добре именно при температурата на човешкото тяло.

Вратата зад гърба й автоматически се затвори. Камерата не беше голяма — около два на три метра. Светлината идваше от две крушки на тавана, скрити в предпазни решетки. Лавиците бяха изработени от перфорирани стоманени листове и заемаха всички стени.

Бет пристъпи към дъното. Там бяха подредени сандъчета от неръждаема стомана, които беше виждала и преди, но никога не се беше интересувала от тяхното съдържание.

Хвана едно от тях с двете си ръце и бавно го постави на пода. Беше голямо колкото кутия за обувки. Направи опит да вдигне капака и едва тогава забеляза, че сандъчето е заключено с миниатюрен катинар.

Учудването й бързо отстъпи място на подозрението. Почти нищо в лабораторията не се заключваше. Вдигна сандъчето и внимателно го върна на мястото му. После се зае да изследва останалите. Оказа се, че всички са заключени с подобни катинарчета.

Наведе се и огледа сандъчетата на долния рафт. Същата работа. Вниманието й беше привлечено от състоянието на петото сандъче, отляво надясно… Плъзна ръка по капака и напипа катинара. Подозрението й излезе вярно: езичето не беше щракнато… Вдигна го и веднага усети, че е доста по-леко от предишното, най-вероятно празно. Отмести капака и с облекчение установи, че вътре са подредени няколко лабораторни стъкълца, на които липсваха обичайните за всички проби етикети. Бяха обозначени само с буквено-цифрови комбинации, изписани с мазен флумастер върху обратната страна.

Ръката й предпазливо потъна в сандъчето и излезе обратно с едно от стъкълцата между пръстите. Надписът върху долната му част беше А-81, а колонията бактерии под миниатюрното капаче очевидно се развиваше добре. Бяха слузести, в добре известната на Бет хранителна среда, която се наричаше шоколадова гъба.

Зад гърба й се разнесе остро изщракване и вратата рязко се отвори. Бет се почувства като малко дете, хванато да бърка в буркана със сладкото. Натика набързо стъкълцето обратно в сандъчето и го взе в ръце с намерението да го върне на мястото му върху долния рафт.

За съжаление времето не й стигна. Още преди да успее да затвори капачето, пред нея се изправи доктор Шевю. В ръцете му се поклащаше абсолютно същото сандъче.

— Какво правиш тук? — подозрително попита той.

— Ами аз… — Това беше всичко, което успя да излезе от устата й.

Доктор Шевю тръсна сандъчето на един от близките рафтове и рязко посегна към това, което държеше Бет.

— Къде е катинарчето? — изръмжа той.

Бет протегна разтворената си длан. Мартин рязко грабна катинарчето и внимателно го огледа.

— Как го отвори?

— Беше си отворено…

— Лъжеш!

— Не лъжа — промълви Бет. — Беше отворено и именно по тази причина привлече вниманието ми…

— Все едно и също! — кресна Шевю и камерата сякаш започна да вибрира.

— Нищо не съм пипала! — рече Бет.

— Откъде да знам, че е така? — изръмжа Мартин, отвори капака на сандъчето и внимателно огледа съдържанието му. Явно остана доволен, тъй като шумно затръшна капака и щракна катинарчето.

— Хвърлих едно око, нищо повече — добави Бет, усетила как самообладанието й бавно се възвръща.

Мартин постави сандъчето на мястото му, отстъпи крачка назад и започна да брои. После рязко й заповяда да излезе навън.

— Съжалявам — промълви тя докато го чакаше да залости двойно изолираната врата. — Не знаех, че не трябва да пипам тези сандъчета…

На прага се появи Ричард. Доктор Шевю махна с ръка и гневно му описа какво е заварил в лабораторията.