Робин Кук - Заплаха

— Мога ли да те помоля за една услуга?

— Зависи — отвърна Джанис. — Страшно съм уморена…

— Остави бележка на Барт да събере на едно място всички начални случаи на инфекциозни заболявания. Чакай да видим… Нодълман с чумата, Хард с туларемията, Лагенторп с планинската треска, плюс този Пачини с вирусния менингит… Ще те затрудни ли това?

— Не — поклати глава Джанис. — Всички тези случаи са обект на активно патологическо изследване…

Джак се изправи и я потупа по рамото.

— Няма да е зле да минеш през клиниката преди да се прибереш у дома — посъветва я той. — Малко хемопрофилактика няма да ти навреди…

— Наистина ли мислиш, че това е наложително? — разшириха се очите на Джанис.

— Просто за всеки случай — отвърна Джак. — Но най-добре се посъветвай с някой от старейшините, който знае за какво става въпрос. Не съм специалист по инфекциозните болести, но съм чувал, че има някаква тетравалентна ваксина… За съжаление действието й се проявява след няколко дни…

Излезе от стаичката на Джанис и се насочи към разпределителя. Застана пред бюрото на Джордж и поиска картона на Карло Пачини.

— Няма го — отвърна Джордж. — Лори мина преди теб и го взе…

— А тя къде е?

— Горе, в кабинета си — обади се иззад вестника Вини.

Джак забърза по стълбите. За разлика от него, Лори предпочиташе да преглежда картоните на пациентите си преди да започне аутопсията.

— Нещата изглеждат доста зле — промърмори вместо поздрав тя.

— Меко казано — добави Джак, придърпа стола на колегата й и седна. — Страхувам се, че този път става въпрос за истинска епидемия. Какво показва индексният случай?

— Не много — въздъхна Лори. — Постъпил е в болницата в събота вечерта със счупен таз. По всяка вероятност става въпрос за някакво костно заболяване, тъй като през последните няколко години е страдал от различни фрактури.

— Също като останалите индексни случаи — кимна Джак.

— Какво искаш да кажеш?

— Всички начални случаи на инфекциозни заболявания са страдали от по нещо хронично…

— Куп хора, които постъпват в болница, страдат от хронични заболявания — отвърна Лори. — Това е общо правило и не ми говори нищо…

— Аз ще ти кажа какво се върти из болния му мозък — обади се Чет, който незабелязано се беше изправил на вратата. — Джак е обладан от манията, че става въпрос за конспирация от огромен мащаб, в основата на която е „АмериКеър“!

— Вярно ли е това? — вдигна глава Лори.

— Иска ми се да не е така, но фактите ме гледат право в лицето — сви рамене Джак.

— Какво имаш предвид под „конспирация“?

— Има предвид, че тези рядко срещани заболявания се разпространяват умишлено — отвърна вместо него Чет, после с няколко думи разясни теорията му: или някой в „АмериКеър“ е решил да увеличи цената на акциите на корпорацията, или става въпрос за действията на луд терорист…

Джак само сви рамене под въпросителния поглед на Лори.

— Цял куп въпроси чакат отговор — промърмори неопределено той.

— В началото на всяка епидемия нещата стоят именно по този начин — поклати глава тя. — Според мен малко прекаляваш. Надявам се, че не си споделил идеите си с ръководството на „Дженерал“…

— Напротив, вече го сторих — въздъхна Джак. — Директно попитах началника на тамошната лаборатория дали е замесен… Малко преди това беше споделил с мен недоволството си от орязването на бюджета… Но той веднага уведоми отговорничката по санитарния контрол. Предполагам, че са споделили всичко и с управата…

— Ясно, братко! — засмя се Лори. — Сега вече разбирам защо са те обявили за персона нон грата!

— Но не можеш да отречеш, че в тази болница станаха цял куп необясними вътрешни инфекции, нали? — защити се Джак.

— Изобщо не съм сигурна в това — поклати глава Лори. — Пациентите, които развиват туларемия и планинска треска, го правят в рамките на четиридесет и осем часа след постъпването си в болницата. А това означава, че не могат да бъдат третирани като случаи на вътрешноболнична зараза…

— Технически погледнато това е така, но…

— Освен това заболяванията, за които става въпрос, вече са били наблюдавани в Ню Йорк — продължи безмилостно Лори. — Тези дни си направих труда да поразровя архивите. През осемдесет и седма в града е имало доста сериозна епидемия от планинска треска.

— Благодаря ти, Лори — обади се Чет. — От доста време насам се опитвам да му внуша това, което току-що каза… Дори Калвин си направи този труд, но…