Робин Кук - Заплаха

— Положително знаеш какъв може да бъде той — отвърна Чет. — Душевна мастурбация. Колкото повече мислиш за това, толкова повече си вярваш. Ако ставаше въпрос за една болест — иди дойди… Но за четири? Откъде ще се снабди с микробите твоят хипотетичен луд? Тях не ги продават в кварталната бакалия, нали? Засега чао, ще се видим горе…

Джак мълчаливо ги изпрати с очи. В думите на Чет имаше логика. Откъде наистина могат да се взема бактерии с ярко изразено патологично действие?

Стана и се разтъпка до кошчето за боклук. Хвърли вътре остатъците от сандвича си и взе асансьора за петия етаж. Потънал в работа, Чет дори не го погледна.

Седна зад бюрото и започна да сверява записките си. Искаше да провери часа на смъртта на жените от „Централизирано снабдяване“. До този момент отделът беше изгубил четири свои служителки. Това предполагаше, че началникът спешно им търси заместници.

Провери и всички останали. За онези, които не беше аутопсирал лично, се обърна към Барт Арнолд, главният патолог.

Когато най-сетне събра цялата информация, веднага стана ясно, че последната жертва е именно жената от снабдяването. Това предполагаше, че и в другите случаи е било така, но твърди доказателства липсваха. Какво може да означава това? Не успя да намери отговор на този въпрос, но нещата ставаха доста любопитни.

— Трябва да отида в „Дженерал“! — взе решение той и рязко се изправи.

Чет дори не вдигна глава.

— Прави каквото щеш! — мрачно въздъхна той. — Моето мнение явно не означава нищо!

— Не го приемай лично — промърмори Джак докато навличаше пилотското си яке. — Ценя твоята загриженост, но наистина трябва да отскоча дотам. Искам да разнищя тази странна история, която неизменно води към отдел „Централизирано снабдяване“. Разбира се, всичко може да излезе обикновено съвпадение, но аз не вярвам в съвпаденията…

— Ами Бингъм? — вдигна глава Чет. — Ами онази банда, за която спомена Лори? Рискуваш твърде много!

— Такъв е животът — потупа го по рамото Джак и се насочи към вратата. Телефонът върху бюрото му звънна точно когато прекрачваше прага. За миг се поколеба. Сигурно го търсеха от някоя лаборатория.

— Искаш ли аз да се обадя? — забеляза колебанието му Чет.

— Не — поклати глава той. — Щом съм тук, ще се обадя…

— Слава Богу, че те хванах! — звънна в слушалката гласът на Терез. — Изпитвах ужас при мисълта, че може да те изпусна!

— Какво се е случило, за Бога? — попита разтревожено Джак. По гласа й личеше, че е дълбоко развълнувана.

— Катастрофа! — кратко отвърна тя. — Трябва веднага да те видя! Мога ли да отскоча до теб?

— Но какво е станало?

— Не мога да ти кажа по телефона — отвърна Терез. — Трябва да те видя лично, иначе ще се изложа на твърде голям риск!

— И при нас положението е доста напрегнато — промърмори Джак. — Тъкмо излизах…

— Моля те! — настоя Терез. — Важно е!

Джак си спомни за помощта, която му предложи тази жена в петък. Безкористно, без никакво колебание.

— Добре — рече. — Но предпочитам да се срещнем навън.

— Накъде беше тръгнал? — попита тя. — Към центъра, или…

— Няма значение — отвърна Джак.

— Тогава да се видим там, където пихме кафе в неделя…

— Окей.

— Прекрасно, ще те чакам — приключи разговора Терез.

Джак бавно остави слушалката и хвърли поглед към приятеля си.

— Чу ли?

— Да не съм глух — отвърна Чет. — Какво е станало?

— Нямам никаква представа.

Верен на думата си, Джак побърза да излезе. Пред входа на Центъра чакаше свободно такси. Скочи вътре и каза на шофьора да кара към Първо авеню. Трафикът беше доста оживен, но за щастие без задръствания.

Кафенето беше препълнено. Терез го чакаше на малка масичка в дъното. Облечена в едно от отлично скроените си костюмчета, тя изглеждаше мрачна и ядосана.

Приведе се напред и без всякакво въведение прошепна:

— Няма да повярваш на това, което ще ти кажа!

— Нима не ти одобриха презентацията? — попита Джак. Това беше единственото нещо, което му дойде на ум.

— Отложих я — махна с ръка Терез.

— Защо?

— Защото ми дойде разумната идея да организирам работна закуска с една своя позната от „Нешънъл Хелт“… Тя е вицепрезидент по маркетинга, бяхме съученички в колежа „Смит“. Бях решила да използвам връзките й, за да получа предварителна подкрепа на своята кампания. Тя обаче ми отряза квитанцията. Категорично заяви, че подобна кампания е напълно обречена!

— Но защо? — повтори Джак. Продължаваше да е против рекламата в областта на здравеопазването, но попаденията на Терез наистина бяха най-доброто, което беше виждал.