Робин Кук - Заплаха

— Странно — промърмори той. — Нови случаи няма…

— Бих казала, че това е добра новина — подхвърли Лори.

— Аз също — присъедини се Чет.

— Да познавате някой от интернистите в „Дженерал“?

— Аз имам една състудентка, която работи там — отвърна Лори.

— Би ли й завъртяла един телефон? — попита Джак. — Искам да разбера далѝ във вътрешно отделение нямат още някоя менингококова инфекция…

Лори сви рамене, стана и се насочи към същия телефон, който беше използвал Джак.

— Не харесвам блясъка в очите ти — загрижено промърмори Чет.

— Нищо не мога да направя — въздъхна Джак. — Отново, както при предишните случаи, в очите ми се набиват доста обезпокояващи факти. Току-що приключихме с аутопсията на тежко поразени от менингит пациенти, после изведнъж — хоп, няма повече случаи! Сякаш някой е завъртял кранчето! Нали така стана и преди?

— Но при това заболяване е така — възрази Чет. — Има върхове и спадове…

— В случая изобщо не става въпрос за подобно нещо — поклати глава Джак, после тялото му изведнъж се изпъна на стола: — Чакай, чакай… Хрумна ми нещо. Знаем коя е първата жертва на тази инфекция, но не знаем последната!

— Ще го разберем от медицинските досиета — сви рамене Чет.

Лори се върна на масата.

— Няма нови случаи — обяви тя. — Но болницата е взела всички предпазни мерки, най-вече под формата на масови ваксинации и хемопрофилактика. В момента там е истинска лудница…

Джак и Чет само изсумтяха. Бяха разтворили осемте папки и забързано си водеха записки, използвайки салфетките на масата.

— Какво правите, за Бога? — учуди се Лори.

— Опитваме се да установим последната жертва на заразата — отвърна Джак.

— Защо?

— Не съм много сигурен — сви рамене той.

— Готово! — вдигна глава Чет. — Аймъджин Филбъртсън!

— Я дай да видя!

Чет му подаде частично попълнения смъртен акт, в който беше отбелязан часът на смъртта.

— Проклет да съм! — глухо промърмори Джак.

— Сега пък какво? — изгледа го с недоумение Лори.

— Тази жена е работила в отдел „Централизирано снабдяване“…

— Важно ли е това?

Джак помълча известно време, после поклати глава.

— Не знам — въздъхна той. — Трябва да направя справка с предишните случаи. Вероятно знаете, че всяка от досегашните острозаразни болести вземаше по някоя жертва от този отдел. Ще се поразровя, може пък да открия общия знаменател, който все ми убягва…

Лори местеше поглед от единия към другия.

— Май не сте особено впечатлени от липсата на нови случаи, а? — подхвърли тя.

— Аз съм впечатлен — отвърна Чет. — А Джак вижда в този факт потвърждение на досегашните си теории…

— Мисля, че нашият хипотетичен терорист ще бъде доста разочарован — промърмори Джак. — И ще си извлече съответните поуки…

Колегите му артистично извъртяха очи към тавана и тежко въздъхнаха.

— Изслушайте ме, пък след това пъшкайте колкото щете! — настоятелно рече Джак. — Първо, нека за момент допуснем, че съм прав. Че някой смахнат действително разпространява микроби с намерението да предизвика епидемия. В началото подбира най-страшните и най-рядко срещаните болести, но не знае, че те практически не могат да се предават от човек на човек, или поне не в мащабите, които очаква… Защото се разпространяват главно чрез гризачи, които имат достъп до огнището на заразата. После, след като се убеждава в това, той прибягва до микроби, които се разпространяват по въздуха. Изборът му пада върху менингококите. Но тук също има проблем. Вирусният менингит също не се предава от човек на човек, а е болест на виросоносители, които притежават имунитет срещу нея и я предават на околните. В момента нашият смахнат е доста разочарован, но вече знае точно какво иска: болест, която се предава от човек на човек по въздушен път!

— Какъв избор ще направи той според теб? — попита с лека насмешка Чет.

— Нека помисля малко — промърмори Джак. — На негово място бих прибягнал до устойчив на антибиотици дифтерит, или може би до мутирал pertussis 15 15 Коклюш — Б.пр. . Тези стари и отдавна забравени болести понякога се завръщат с опустошителен ефект… Или, не, почакайте… Какво ще кажете за добрата стара инфлуенца? В патологична форма, разбира се…

— Господи, какво въображение! — въздъхна Чет.

— Трябва да се връщам на работа — надигна се Лори. — Този разговор е твърде хипотетичен за мен…

Чет също се изправи.

— Хей, няма ли да направите някакъв коментар? — попита Джак.