Робин Кук - Заплаха

С необичайно ускорен пулс Джак й обясни, че възнамерява да излезе и да похапне някъде.

— Това покана ли е? — попита младата жена.

— Ами… — Джак се поколеба, после съзна, че се държи глупаво и побърза да добави: — Може би ще ми правиш компания, разбира се, ако още не си вечеряла…

— Това е най-завоалираната покана, която съм получавала откакто Марти Бърман ми предложи стажантско място във фирмата си — засмя се Терез. — Знаеш ли как го направи? Изправи се пред мен и рече: „Какво ще кажеш, ако те помоля“…

— Значи между Марти и мен има нещо общо — промърмори Джак.

— Едва ли — отвърна Терез. — Марти е един кльощав изтърсак… Страхувам се обаче, че трябва да отложим вечерята за някой друг път. Много искам да те видя, но знаеш как ни притискат сроковете… Надяваме се тази вечер да стигнем до нещо определено. Разбираш, нали?

— Напълно — кимна Джак. — Няма проблеми.

— Звънни ми утре — предложи Терез. — Някъде следобед… Може би ще имаме време за по едно кафе.

Джак обеща да го стори и й пожела успех. После остави слушалката и се замисли. Почувства се още по-самотен. След толкова много години на доброволно уединение най-сетне беше направил опит за някакъв контакт, а отсрещната страна взе, че му отказа!

Дълбоко озадачен от собственото си поведение, той изрови салфетката с телефона на Лори и набра номера. В опит да прикрие смущението си, той шеговито й съобщи, че групата монахини е отложила посещението си в града.

— Означава ли това, че ще дойдеш на вечеря? — попита Лори.

— Стига да ме искаш…

— С най-голямо удоволствие.

Когато звънна телефонът, Джак се беше задълбочил в едно от своите научни списания. Още неизползван тази сутрин, гласът му прозвуча дрезгаво.

— Не съм те събудила, нали? — попита Лори.

— О, буден съм от часове — увери я той.

— Ако не си забравил, обаждам се по твоя молба — добави тя. — Иначе никога не бих си позволила да те безпокоя в неделя сутрин…

— За мен този час е напълно нормален.

— Но вчера се прибра доста късно, нали?

— Не беше късно — поклати глава Джак. — Освен това аз винаги ставам рано, независимо кога съм си легнал…

— Искаше информация за евентуални нови зарази в „Дженерал“, но с облекчение ти съобщавам, че такива няма — премина върху същността на въпроса Лори. — От Джанис научих, че там не са отбелязани нови случаи на планинска треска и това е добра новина, нали?

— Много добра — съгласи се Джак.

— Родителите ми бяха впечатлени от теб — добави с тих глас младата жена. — Дано ти е било интересно…

— Прекарах много добре — увери я Джак. — Дори ми е малко неудобно, че останах толкова дълго. Благодари на родителите си от мое име, бяха изключително гостоприемни!

— Някой път пак ще се съберем — рече Лори.

— Дадено…

Джак остави слушалката и направи опит да се съсредоточи в четенето. Попречиха му спомените от предишната вечер, неусетно изплували в съзнанието му. Действително прекара приятно. Даже много по-приятно, отколкото беше очаквал и именно това го смущаваше. След петгодишно доброволно уединение изведнъж откри, че му харесва да бъде в компанията не на една, а на цели две жени, които имаха твърде малко общо помежду си.

У Лори харесваше непринудеността, компанията й му беше изключително приятна. Докато Терез мъничко го плашеше, особено след внезапната проява на загриженост преди два дни. В поведението й имаше нещо предизвикателно, което много му допадаше, вероятно защото влизаше в конфликт с общо взето занемарения му личен живот. Сега, след като бе получил възможност да контактува с Лори в компанията на нейните родители, той изведнъж започна да цени по нов начин откритото й, приятелски непринудено отношение. Особено когато отчиташе репутацията на баща й — известен в цялата страна кардиохирург…

След оттеглянето на възрастните Лори се беше опитала да го въвлече в разговор на по-лични теми, но той по навик се възпротиви, макар че изкушението бе доста силно. Предишната вечер опита подобен разговор с Терез и остана изненадан от приятното чувство, което остана в гърдите му. Но снощи не постъпи по същия начин, а ловко извъртя разговора към личните проблеми на Лори.

С изненада научи, че младата жена няма сериозна връзка. Винаги си беше представял, че съблазнително и чувствително създание като нея не може да остане без приятел. Но тя твърдеше, че много рядко излиза с мъже. За пример посочи връзката си с някакъв детектив, от която обаче не се получило нищо сериозно…