Робин Кук - Заплаха

Влезе в съблекалнята и започна да навлича предпазния костюм. След няколко минути се отправи към залата, използвайки входа откъм умивалнята.

— Хей, какво правиш тук? — учудено го изгледа Лори. — Би трябвало да се забавляваш някъде…

— Не успях — промърмори Джак и се наведе да погледне лицето на пациентката върху масата. Срещна безжизнения поглед на Нанси Уигънс и сърцето му се сви. Изглеждаше много млада — дори по-млада, отколкото беше в живота.

Побърза да отмести очи, но поведението му не убягна от вниманието на Лори.

— Познаваш ли я? — попита тя, безпогрешно усетила какви емоции го вълнуват.

— Бегло — отвърна Джак.

— Ужасно е, когато медици стават жертва на зараза от пациентите си — въздъхна Лори. — Преди малко аутопсирах една медицинска сестра, която се е заразила от вчерашния ти пациент.

— И аз си помислих така — кимна Джак. — А третият случай?

— Него го обработих пръв — отвърна Лори. — Служителка в отдел „Снабдяване“, нямам представа как е пипнала заразата…

— Разкажи ми за нея — рече Джак. — Дотук имах два случая от същия отдел. Чума и туларемия…

— Някой трябва сериозно да се заеме с тази работа — въздъхна Лори.

— Напълно съм съгласен с теб — кимна Джак и махна с ръка към Нанси. — Какво откри?

— Всичко сочи, че става въпрос за още един случай на планинска треска. Искаш ли да погледнеш?

— Разбира се.

Лори започна да му показва патологията, придружена с подробен коментар. Случаят бе идентичен с този на Лагенторп.

— Човек неволно се пита защо при толкова изразени симптоми са се разболели само трима — поклати глава Лори. — Интервалът между първите симптоми и настъпването на смъртта е далеч по-кратък от обичайното. Това предполага силна микробна патогенност, нали? Но къде са другите заразени, след като микробите са толкова жизнени? От Джанис разбрах, че засега в болницата няма други случаи…

— По същия начин са се развили и другите заболявания — кимна Джак. — Не мога да си го обясня и това ме побърква!

Лори погледна стенния часовник и изведнъж се разбърза.

— Трябва да приключвам, защото Сал скоро си тръгва…

— Кажи му да си върви, ще ти асистирам аз — предложи Джак.

— Сериозно ли говориш?

— Разбира се. Дай да се залавяме за работа…

Сал беше доволен, че го освобождават преждевременно, а двамата патолози започнаха и завършиха работата си в пълен синхрон. Приключиха за рекордно кратко време и се насочиха към изхода на залата.

— Какво ще кажеш да хапнем нещичко? — предложи Лори.

— Аз черпя…

— Приемам — рече Джак.

Освободиха се от скафандрите и всеки се насочи към своята съблекалня. Джак се преоблече във всекидневните си дрехи и излезе да чака в коридора.

Младата жена се появи само няколко минути по-късно.

— Не трябваше да… — започна тя, после изведнъж млъкна и втренчено го погледна: — Челюстта ти е подута!

— И това не е всичко — кимна Джак, отвори уста и й показа счупения си резец. — Виждаш ли?

— Има си хас — кимна Лори и сложи ръце на кръста си. В присвитите й очи се появи опасен блясък, който я накара изведнъж да заприлича на строга майка пред палавото си дете.

— От колелото ли падна? — пожела да узнае тя.

— Де да беше така — промърмори Джак, после й разказа за премеждията си. Пропусна единствено ролята на Терез. Изражението на младата жена се промени от престорен гняв в дълбоко недоумение.

— Това е изнудване! — обяви тя.

— Донякъде е така — кимна Джак. — Но хайде да говорим за друго, защото в противен случай ще изгубим удоволствието от лакомствата, които ни чакат…

Отидоха на втория етаж и направиха опит да изтръгнат максимума от автоматите, които продаваха закуски и напитки. Лори се сдоби с някакъв топъл бульон, докато Джак се задоволи със салата от риба-тон. Понесоха придобивките си към една от масичките и седнаха.

— Колкото повече мисля за това, толкова по-налудничаво ми се струва — призна с въздишка Лори. — В какво състояние е апартаментът ти?

— Малко разхвърлян — отвърна Джак. — Но няма кой знае каква разлика от състоянието му преди нападението… Лошото е, че ми взеха колелото…

— Според мен трябва да се преместиш! — отсече младата жена. — Да живееш в подобен квартал е истинска лудост!

— Разбиват ме едва за втори път — поклати глава Джак.

— Надявам се, че довечера не възнамеряваш да спиш там! — изгледа го тя.

— Няма — отвърна Джак. — Довечера съм зает, защото трябва да покажа града на група сестри от един католически манастир…