Робин Кук - Заплаха

— Май ще се окаже, че ненавистта към дискотеките не е единственото общо нещо между нас — закачливо подхвърли той, опитвайки се да разведри атмосферата.

— Според мен и двамата сме емоционално наранени — отвърна сериозно Терез. — Което пък ни кара да се хвърляме в работата като луди…

— В това последното не съм много сигурен — поклати глава Джак. — Вече не държа на кариерата си така, както го правех някога… Така, както ти държиш на своята… За това вероятно са виновни всички тия промени, които настъпиха в системата на здравеопазването… и съсипаха моята работа.

Терез стана на крака, Джак стори същото. Бяха толкова близо един до друг, че усещаха топлината на телата си.

— Исках да кажа, че и двамата се страхуваме от емоционално обвързване — промълви тя. — Защото сме били наранени…

— С това съм съгласен — кимна Джак.

Терез целуна върховете на пръстите си и леко ги опря до устните му.

— Бъди готов — рече с лека усмивка тя. — След час-два ще дойда да те събудя…

— Не се чувствам удобно — направи гримаса той. — Създадох ти толкова неприятности…

— Аз пък се чувствам много добре в ролята на мама — разшири усмивката си тя. — Лека нощ!

Обърнаха се и всеки тръгна към стаята си. Гласът на Терез го спря точно когато се готвеше да затвори вратата.

— Един последен въпрос… — Защо живееш в онази отвратителна дупка?

— Предполагам защото имам чувството, че не заслужвам да бъда щастлив — отвърна след кратка пауза той.

Терез се замисли, после се усмихна и тръсна глава:

— Е, не би трябвало да очаквам, че отведнъж ще разбера всичко за теб… Лека нощ.

— Лека — отвърна Джак.

Вярна на думата си, Терез действително влизаше да го буди през цялата нощ. Всеки път разговаряха в продължение на няколко минути, след което отново заспиваха. На сутринта Джак се събуди с противоречиви чувства в душата. Продължаваше да изпитва благодарност към грижите на Терез, но едновременно с това се чувстваше и някак смутен от нещата, които беше разкрил за себе си.

По време на закуската стана ясно, че и тя се чувства така. Вероятно по тази причина и двамата изпитаха облекчение, когато в осем и половина се разделиха на тротоара пред блока. Терез потегли към студиото за поредния маратонски работен ден, а Джак тръгна към апартамента си.

Бяха му необходими няколко часа, за да отстрани пораженията от визитата на „Черните крале“. Дори успя да поправи бравата на вратата с малкото инструменти, които му се намираха.

След това тръгна за моргата. Този уикенд беше свободен от дежурства, но искаше да отхвърли поне част от натрупаната писмена работа. Цял куп патологически заключения очакваха подписа му. Освен това искаше да провери дали през нощта са постъпили нови случаи на заразни болести от „Дженерал“. Страхуваше се, че ще се окаже именно така, тъй като в спешното отделение на болницата вече имаха нови болни от планинска треска.

Колелото му липсваше. Вероятно нямаше да издържи без него и щеше да се наложи да купува ново. Взе метрото, но не остана удовлетворен, тъй като се наложи да смени два влака. Нюйоркското метро е удобно за онези, които пресичат града от север на юг, но останалите дестинации са истински кошмар.

Наложи му се да върви пеша цели шест пресечки, въпреки смяната на подземните влакове. Някъде по пладне най-сетне се добра до патологическия център, мокър като мишка от ситния дъждец.

В почивните дни моргата изглеждаше по съвсем друг начин — тиха, пуста и дори някак спокойна. Джак влезе през главния вход и дежурният натисна бутона за достъп до приемното отделение. В едно от помещенията за разпознаване имаше хора, до слуха му достигнаха тихи ридания.

На стената беше окачен списъкът на дежурните патолози, които през уикенда бяха на повикване, между тях фигурираше и името на Лори. Редом с него висеше и един друг списък — на труповете, докарани през нощта. Видя едно познато име и сърцето му се сви. В четири през нощта бяха докарали Нанси Уигън! Предварителната й диагноза беше планинска треска…

Същата предварителна диагноза беше поставена на още два случая: Валери Шейфър, 33-годишна, и Кармен Шавес, 47-годишна. Вероятно именно те бяха двата подозрителни случая в спешното отделение на „Дженерал“…

Спусна се по стълбите и надникна в залата за аутопсии. Две от масите бяха заети. От мястото си не можеше да различи лицата на патолозите край тях, но съдейки по фигурите им, единият положително беше Лори.