Робин Кук - Заплаха

Осигурил си участие, Джак започна да загрява с топката на едно от резервните табла. Имаше леко главоболие, челюстта му пулсираше, но с това горе-долу се изчерпваха всички физически проблеми. С изненада установи, че се чувства отлично. Вероятно веднага след началото на мача щеше да има болки и в коремните мускули, но това изобщо не го притесняваше.

Зает да стреля от мястото за изпълнение на наказателни удари, той изобщо не забеляза появата на Уорън. Приключило със сложната процедура по намиране на място в играта, момчето бавно се приближи към него, грабна топката от ръцете му и я заби в коша. Отличен удар, право в мре-жичката.

— Какво става, докторе? — ухили се то.

— Нищо — даде правилния отговор Джак. Отдавна знаеше, че този въпрос всъщност не е нищо повече от обикновен поздрав.

В продължение на няколко минути обстрелваха коша по строго установен ред — топката преминаваше от единия в другия само ако не влезе в коша. Уорън рядко пропускаше, но и Джак не оставаше по-назад.

— Уорън, нека те питам нещо — внезапно рече Джак по време на една от своите серии. — Чувал ли си за „Черните крале“

— Май съм чувал — промърмори Уорън и подаде топката след един от специалитетите на Джак — стрелба с отскок от зоната на трите точки. — Банда тъпаци от околностите на Боуъри… Защо питаш?

— Ей така, от любопитство — отвърна Джак и изпъна ръце. Топката направи съвършена парабола и влезе в мрежичката. Чувстваше се много добре.

Уорън хвана отскочилата от таблото топка, но не му я подаде, а бавно тръгна към него.

— Какво значи от любопитство? — попита той и заби черните си като маслини очи в лицето на Джак. — Никога досега не си проявявал любопитство към разни банди…

Сред малкото неща, които знаеше за това момче, присъстваше един безспорен факт: Уорън беше изключително интелигентен. При друго стечение на обстоятелствата от него би излязъл превъзходен професионалист. Лекар, адвокат и Бог знае още какво…

— Видях татуировка с такъв надпис върху ръката на един човек — поясни той.

— Мъртъв? — попита Уорън. Беше запознат с начина, по който Джак си вадеше хляба.

— Още не — усмихна се Джак. Рядко си позволяваше ирония пред момчетата, с които играеше баскетбол, но този път не успя да се сдържи.

Стиснал топката в ръце, Уорън го гледаше с напрегнато внимание.

— Ташак ли си правиш с мен? — пожела да узнае той.

— Не, за Бога! — искрено се ужаси Джак. — Може да съм бял, но не съм глупав!

Уорън се усмихна, поклати глава и изведнъж изстреля следващия си въпрос:

— Кой ти разкраси ченето?

Това момче не пропуска нищо, рече си Джак, усмихна се и преднамерено небрежно отвърна:

— Стана случайно… Треснаха ми един лакът… По невнимание се оказах в неподходящо време на неподходящо място…

Уорън му подхвърли топката.

— Дай да загреем с малко пасове — предложи той. — Който я изпусне на земята — губи!…

Момчето се включи в играта преди Джак, но и той поигра, при това добре. За голямо съжаление на Уорън, който на няколко пъти беше играл срещу него, отборът на Плюнката отново се оказа непобедим. Някъде около шест Джак беше на прага на изтощението, потънал в пот.

Дочака края на мача с видимо облекчение и си тръгна заедно с цялата група, която, както обикновено, щеше да отседне накуп в близкия бар. Площадката щеше до остане празна чак до следващия следобед…

Продължителният горещ душ беше част от удоволствието. Приключил с него, Джак облече чисто бельо и надникна в хладилника. Картината вътре беше тъжна. „Черните крале“ бяха изпили всичката му бира, а храната се изчерпваше с парче изсъхнало сирене „Чедър“ и две яйца на съмнителна възраст. Въздъхна и затвори вратичката. Всъщност не беше Бог знае колко гладен…

Върна се в хола, взе едно медицинско списание от масичката и седна на протъркания диван. Обикновено четеше някъде до девет и половина-десет, после си лягаше. Но тази вечер се чувстваше някак превъзбуден, въпреки изтощителния мач.

Остави списанието и впери поглед в насрещната стена. Чувстваше се самотен. Това състояние не беше ново за него, но тази вечер го усещаше с особена сила. Пак се сети за Терез и необичайното й поведение предишната нощ.

Стана на крака, пристъпи към телефонния указател на бюрото и потърси номерът на „Уилоу и Хийт“. Не беше сигурен, че по това време в компанията ще има телефонистка, но насреща вдигнаха почти веднага. След няколко погрешни свързвания в мембраната най-сетне прозвуча гласът на Терез.