Робин Кук - Заплаха

Джак въздъхна и насочи вниманието си към списанието. Чете дълго и спря едва когато червата му закуркаха от глад. Реши да отскочи до близкия деликатесен магазин, а на връщане забеляза, че на баскетболната площадка започват да се събират хора. Обзет от желание да се поразкърши, той изтича нагоре по стълбите, облече екипа и се присъедини към тях.

Игра в продължение на няколко часа, но този път далечните му удари не бяха толкова успешни като вчера. Забелязал това, Уорън, който този път му беше персонален пазач, го засипа с безмилостни подигравки. Вероятно искаше да си върне за загубата предишния ден.

Оттегли се в три следобед, след поредната загуба, която означаваше, че трябва да чака поне един час, за да му дойде редът. Прибра се у дома, взе един душ и отново се опита да почете. По някое време обаче усети, че мисли за Терез и това е причината нищо да не достига до съзнанието му.

Опасявайки се от повторен отказ, той се беше отказал от идеята да я търси. Промени решението си някъде около четири, след като се сети и за съответното оправдание — тя сама го беше помолила да се обади. Всъщност, причината беше далеч по-проста: искаше да говори с нея, да й разкаже и онази част от историята на живота си, която беше премълчал…

Набра служебния й телефон с потрепващи от нетърпение ръце. Този път тя беше в далеч по-добро настроение и очевидно се зарадва да го чуе.

— Снощи свършихме голяма работа! — похвали се гордо тя. — Днес изглаждаме последните детайли и утре ще шашнем изпълнителния директор на фирмата! Твоята идея за чистотата в болничните заведения се оказа наистина страхотна! Дори се изхитрихме да включим и част от онова, което ни подхвърли за стерилността. Стана много забавно…

Джак търпеливо изчака този водопад от думи, след което кротко я попита дали иска да изпият по едно кафе. Не пропусна да й напомни, че идеята беше нейна.

— С удоволствие! — веднага прие Терез. — Кога?

— Сега, стига да нямаш нищо против…

— Готово.

Определиха си среща в едно френско бистро на авеню Медисън, между Шейсет и първа и Шейсет и втора, съвсем близко до кантората на „Уилоу и Хийт“. Джак пристигна пръв, зае една от масичките до прозореца и си поръча еспресо.

Терез се появи няколко минути по-късно. Махна му с ръка през прозореца, влетя в заведението и му предложи познатия вече номер с отъркването на бузите. Поръча капучино без кофеин на безшумно появилия се келнер, изчака го да се отдалечи и сграбчи ръката на Джак:

— Как се чувстваш? — Приведе се над масата, взря се в очите му, после премести поглед върху леко подутата челюст:

— Зениците ти са нормални, а външният ти вид е изненадващо приличен. Очаквах да си оцветен в синьо и черно…

— Наистина съм по-добре, отколкото можех да допусна — кимна Джак.

След което Терез се впусна в забързан монолог. Нещата вървели много добре и всичко си попадало точно на мястото. Обясни значението на думата „рипоматика“ и му разказа колко сполучливо са включили кадри от предишни рекламни клипове. Получила се невероятно добра сплав, която оставяла много добро впечатление и не влизала в конфликт с „Не вреди“ — основният постулат в идеите на Хипократ…

Джак слушаше без да я прекъсва. Изчерпала новините около себе си, Терез отпи глътка капучино и го попита как я кара.

— Постоянно мисля за разговора, който проведохме в петък вечерта — призна с въздишка Джак. — И съм доста притеснен…

— Защо?

— Защото уж бяхме откровени един с друг, но аз не ти казах цялата истина… Може би защото не съм свикнал да говоря за личните си проблеми, но фактът си остава непроменен: аз не ти казах всичко…

Терез остави чашата си и изпитателно го погледна. В тъмносините му очи се долавяше напрежение, чертите на небръснатото му лице бяха свъсени. При други обстоятелства би изглеждал застрашително, помисли си тя.

— Жена ми не беше единственият човек, който почина — с мъка преглътна той. — При нещастието изгубих и двете си дъщери… Самолетна катастрофа…

Терез усети как гърлото й се свива от жал. Не беше очаквала да чуе подобно нещо.

— Проблемът е там, че винаги съм се чувствал отговорен — тихо продължи той. — Ако не бях аз, те нямаше да се качат на този самолет…

Терез помълча известно време, после тръсна глава.

— И аз не бях напълно откровена с теб — призна тя. — Казах, че съм изгубила детето си, но пропуснах да уточня, че става въпрос за още неродено дете… А заедно с него изгубих и надеждата да имам други… Като капак на всичко мъжът ми взе, че ме напусна…