Робин Кук - Заплаха

Докато асансьорът ги изкачваше към върха на елегантния небостъргач, в душата му се промъкна дълбоко чувство на благодарност. От години никой не бе проявявал загриженост към него. Едновременно с това си даде сметка, че преценката му за тази жена е била твърде далеч от действителността.

— Дано ти хареса гостната ми — промърмори тя, докато крачеха по дебелия килим на коридора. — Родителите ми са толкова влюбени в нея, че когато ми дойдат на гости, забравят да си тръгнат…

Апартаментът й се оказа съвършен, сякаш излязъл от архитектурно списание. Джак беше поразен от уюта, който властваше тук. Дори списанията върху масичката за кафе бяха подредени така, сякаш са взети направо от корицата на „Архитектурен справочник“.

В гостната цареше изключително приятна хармония. Едрите цветя върху пердетата и кувертюрата на леглото бяха в тон с шарките на килима и Джак се пошегува, че вероятно ще му бъде трудно да намери леглото.

Терез му подаде шишенце аспирин и го остави да вземе душ. Когато излезе от банята, на стола до вратата го чакаше дебела хавлия на райета. Той я облече и надникна през открехнатата врата на хола. Терез седеше на дивана с някакво списание в ръце.

— Няма ли да си лягаш?

— Първо искам да се уверя, че си добре — отвърна тя и приближи лице към неговото: — Зениците ти ми изглеждат нормални…

— И на мен също — засмя се той. — Май наистина приемаш сериозно препоръките на онзи доктор…

— Не е зле и ти да сториш същото — тръсна глава тя. — Така или иначе бъди готов да те събудя…

— Май ще е по-добре да не споря — въздъхна Джак.

— Как се чувстваш в общи линии? — попита тя.

— Физически или психически? — усмихна се той.

— Психически — уточни тя. — За физическото ти състояние вече имам някаква представа…

— Честно казано, този инцидент здравата ме раздруса — стана сериозен той. — Зная достатъчно за подобни банди, за да се страхувам от тях…

— Затова те накарах да извикаш полицията — кимна Терез.

— Нещата не са ти ясни — поклати глава той. — На практика полицията изобщо не може да ми помогне… По тази причина не си направих труда да им съобщя нито имената на нападателите, нито вероятното име на самата банда… Няма да спечеля нищо, дори и да ги хванат… Бързо ще ги пуснат на свобода и тогава вече положително ще имам сериозни проблеми…

— В такъв случай какво възнамеряваш да правиш? — вдигна вежди тя.

— Предполагам, че ще се държа максимално далеч от „Дженерал“ — въздъхна Джак. — По този начин всички ще бъдат доволни, включително шефът… Мога да си върша работата и без да ходя там.

— Дано да е така — рече Терез. — Опасявах се, че ще приемеш това предупреждение като предизвикателство и пак ще се правиш на герой…

— Вече го каза… — промърмори Джак. — Но не се притеснявай, аз изобщо не съм герой…

— Ами велосипедните ти маратони из града? — побърза да го притисне Терез. — А нощните ти разходки из парка, а любимият ти квартал? Ето това ме притеснява… Не зная дали просто си нехаен към опасностите, или нарочно ги търсиш… Хайде, кажи кое от двете…

Джак се взря в бледосините й очи. Тази жена му задаваше въпроси, отговорите на които той беше избягвал старателно и напълно умишлено. Тези отговори бяха прекалено лични и засягаха само него… Не и в този случай, рече си със скрита въздишка той. Не и след неочакваната загриженост, която стопли сърцето му.

— Предполагам, че нарочно ги търся — тихо промълви той.

— Мога ли да попитам защо?

— Вероятно защото ми е все едно какво може да ми се случи… Имаше моменти, в които дори съм мислил за смъртта като за избавление. Преди няколко години страдах от дълбока депресия. Уж успях да я преодолея, но на моменти усещам, че пак е тук, някъде дълбоко в душата ми…

— Мога да те разбера, защото и аз съм имала проблеми с депресията — тихо отвърна Терез. — И твоята ли е свързана с конкретни събития?

Джак прехапа устни. Беше му неудобно да говори на тази тема, но вече не можеше да спре.

— Жена ми почина — промълви той. Нямаше сили да спомене и децата си.

— Много съжалявам — топло го погледна тя. — Аз пък изгубих единственото си дете…

Джак рязко извърна глава. Признанието на Терез докара сълзи в очите му. Изпусна въздуха от гърдите си и остана така още известно време, после погледът му бавно се завърна върху лицето на тази загадъчна жена. Вече беше убеден, че е доста по-различна от деловата личност, заемаща отговорна длъжност в динамична компания.