Робин Кук - Криза

С картата, която му дадоха от бюрото за коли под наем, сравнително лесно навлезе в главната част на Бостън, а от паркинга до съда бяха не повече от петнайсет минути пеша.

Щом се измъкна от мъждивото осветление на гаража, Джак веднага отби вдясно и разтвори картата. Отне му известно време, докато открие „Олбъни стрийт“, но след това лесно се ориентира като гледаше Бостън Комън, който оставаше отдясно и Бостънската обществена градина от лявата му страна. Градината изобилстваше от късни пролетни цветя. Бе забравил какъв чаровен град може да е Бостън, щом веднъж се добереш до него.

Докато караше, Джак се замисли по какъв друг начин би могъл да спомогне за каузата на Крейг. Изглеждаше пълен абсурд Крейг да бъде осъден за небрежност само защото е бил достатъчно любезен да се съгласи да посети пациентката вкъщи.

С лекота намери „Олбъни стрийт“, както и Патологическия център. За ориентир използва многоетажния паркинг, разположен наблизо. Петнайсет минути по-късно вече разговаряше през пластмасовата стена на гишето с привлекателна млада секретарка. За разлика от остарелия офис в Ню Йорк, Бостънският патологически център бе чисто нов. Обзе го благородна завист.

— Мога ли да ви помогна? — запита дружелюбно девойката.

— Предполагам — рече Джак, като обясни кой е и че иска да разговаря с някой от патолозите. Каза, че няма претенции и иска да говори с който е свободен.

— Мисля, че всичките са в залата за аутопсии, докторе — рече момичето. — Но изчакайте да проверя.

Докато тя говореше по телефона, Джак се огледа. Помещението бе практично обзаведено и още миришеше на прясна боя. Насреща бе офисът на представителя на полицията, и през отворената врата Джак мярна униформен служител. Имаше и няколко други стаи с незнайно предназначение.

— Може да слезе д-р Латаша Уайли. Ще дойде ей сега — каза секретарката. През стъклената преграда едва се чуваше, така че момичето трябваше да вика.

Джак поблагодари и се замисли как да открие гробището „Парк Медоу“. Ако Крейг и Алексис искаха да направи аутопсия, трябваше да действа светкавично, тъй като вече течеше вторият ден от петдневен процес. Самата аутопсия нямаше да е трудна. Трудността идваше от бюрократичните формалности, които в стар град като Бостън можеха да се окажат непреодолими.

— Д-р Степълтън? — обърна се към него непознат глас.

Джак се стресна. През това време тъкмо прикрито разглеждаше една от останалите стаи във фоайето, опитвайки се да изясни функциите й. Той се обърна виновно и застана лице в лице с изненадващо млада афроамериканка с гарвановочерни кичури и вид на пищна красавица. Настроението му моментално се промени от вина към почуда. Напоследък твърде често срещаше колежки от гилдията, които му изглеждаха като незавършили студентки. Това го караше да се чувства стар.

След като се запознаха, Джак показа свидетелството си за патолог, за да подчертае, че все пак той не е някой умопомрачен направо от улицата, после накратко разясни какво му е необходимо: информация за процедурите по ексхумация в Масачузетс. Латаша го покани в офиса си на горния етаж, от което благородната му завист само се усили. Кабинетът не бе нито голям, нито луксозен, но имаше както бюро, така и отделен плот, така че неизбежната документация и микро-скопски проби се държаха отделно; също така имаше прозорци. Действително, от тях се виждаше само близкият гараж, но при все това те пропускаха солидно количество дневна светлина, нещо от което бе отвикнал.

След като седнаха, Джак разказа подробно за случая с Крейг, като умишлено преувеличи заслугите му като интернист, наричайки го един от най-добрите лекари в Бостън, независимо от това, че практикува в предградията, и понапудри действителността, като каза, че ще го осъдят за смъртта на пациентка, освен ако не се направи ексхумация и аутопсия. Идеята му за подобно разкрасяване възникна спонтанно. Ако Бостънският патологически център проявеше достатъчна мотивация, би могъл да ликвидира всички бюрократични проблеми още в зародиш. Или поне в Ню Йорк би станало точно така. За съжаление, Латаша охлади ентусиазма му начаса.

— Тук в Масачузетс не може да се прибегне до ексхумация, освен ако не става въпрос за криминален процес — отбеляза тя. — А дори и тогава е необходимо разрешение от главния прокурор, който на свой ред трябва да се обърне към съдия, за да издаде съдебно решение.

Джак простена наум. Динозавърът на бюрокрацията започваше да подава глава от водата.