Робин Кук - Криза

— Което означава, че може да е имала вродена патология.

— И какво би променило това?

— Може да е имала сериозен проблем на сърцето или на главните кръвоносни съдове, което повдига въпроса доколко е резонно обвинението в лекарска небрежност, тъй като след проведения от теб тест тя е отказала следващи изследвания. И нещо още по важно — ако е имала сериозен структурен дефект, тогава резултатът би бил същият, дори ако е била откарана в болницата незабавно. Ако наистина случаят е такъв, тогава журито би могло да реши, че си невинен и да спечелиш делото.

— Интересни аргументи, но за мое съжаление, всичко това са само теории. Не е направена аутопсия, така че не се знае дали е съществувала абнормалност.

— Не е задължително — каза Джак. — Аутопсия не е направена, но това не означава, че не може да се направи.

— Имаш предвид да се ексхумира трупът? — обади се Алексис откъм кухненския бокс. Явно ги бе слушала.

— При условие че не е била кремирана — добави Джак.

— Не е кремирана — каза Крейг. — Погребаха я в гробището „Парк Медоу“. Знам, защото бях поканен на церемонията от Джордан Станхоуп.

— Предполагам, че е било преди да започне да те съди за лекарска небрежност.

— Естествено. Това е другата причина, поради която бях толкова смаян, когато ми връчиха призовката и разбрах за жалбата. Защо един човек би ме поканил на погребението, щом след това ще ме съди? Както всичко друго, и това няма смисъл.

— Ти отиде ли?

— Отидох. Чувствах се задължен. Искам да кажа, бях разстроен, че не съм могъл да спася жената.

— Трудно ли ще е да се направи аутопсия, след като е била погребана преди почти година? — попита Алексис. Приближи се до тях и седна на дивана. — Звучи толкова вампирски.

— Не се знае — каза Джак. — Два са най-важните фактора. Първо: дали тялото е запазено добре. Второ: дали гробът е сух и дали капакът на ковчега е непокътнат. Истината е, че никога не се знае, докато гробът не бъде отворен. Но независимо от ситуацията, може да се събере доста информация.

— Ей, хора, за какво говорите? — провикна се Кристина откъм масата. Останалите две момичета бяха изчезнали нагоре по стълбите.

— За нищо, скъпа — каза Алексис. — Качи се горе и си вземи нещата. Училищният автобус ще пристигне всеки момент.

— Това ще е моят принос в делото — каза Джак — Мога да задвижа процедурата за ексхумация тук, в Масачузетс и да направя аутопсия. Като изключим моралната ми подкрепа, това вероятно ще е единственото, което бих могъл да предложа като помощ в този случай. Зависи от вас. Вие кажете.

Алексис погледна Крейг.

— Какво мислиш? — попита го тя.

Той поклати глава.

— Ако трябва да съм честен, и аз не знам какво да мисля. Ако една аутопсия би могла да докаже, че Пейшънс Станхоуп е имала такъв вроден васкуларен проблем, че няма никакво значение дали е била откарана незабавно в болница, то тогава съм „за“. Но какви са шансовете? Предполагам, че са нищожни. Ако обаче от аутопсията излезе, че миокардният й инфаркт е бил дори по-масиран от очакваното, нещата могат да станат още по-лоши. Ще е истински провал.

— Виж какво ще ти кажа — погледна го Джак — Ще поогледам още малко. Ще разуча всички подробности и ще ти кажа. Междувременно помислете и вие. Съгласни ли сте?

— Това вече е план — кимна Алексис и погледна съпруга си.

— Защо не? — вдигна рамене той. — Винаги съм казвал, че повече информация няма да навреди.

Бостън, Масачузетс

Четвъртък, 6 юни 2006 г.

9:28 сутринта

— Всички да станат! — извика съдебният пристав, когато съдия Дейвидсън излезе от стаята си и се изкачи по стълбите до стола си. Черната роба закриваше краката му и той изглеждаше сякаш се носи като видение.

— Седнете — извика приставът, след като съдията седна.

Джак погледна зад себе си, за да не седне случайно върху чашата си с кафе. Междувременно бе забелязал, че никой не внася храна в съда, така че виновно бе поставил кафето до себе си на пейката.

Седеше до Алексис в галерията. Поинтересува се защо има толкова наблюдатели, но тя нямаше представа. Почти цялата галерия беше пълна.

Утрото в къщата на Бауман бе минало по-добре от очакваното. Макар че настроенията на Крейг се колебаеха между разговорчивостта и унинието, поне бяха поприказвали честно, така че сега Джак се чувстваше безкрайно по-добре като гост в техния дом. След като момичетата отидоха на училище, Алексис и Джак продължиха разговора, макар че Крейг отново изпадна в обичайното си потиснато настроение.