Робин Кук - Криза

Дълго обсъждаха най-добрия начин да стигнат до центъра, но в крайна сметка Джак твърдо настоя да отиде с кола. Искаше да отиде в съда и да види журито и особено адвокатите, но след това помисли, че може би не е зле да се отбие и в Бостънския патологичен център, където да погледне какво предвижда законът за ексхумация в Масачузетс. Не беше сигурен за плановете си по-нататък. Каза им, че може да се върна в съда, но ако не го видят там, ще се срещнат директно в дома им в Нютън следобеда.

Докато съдът се подготвяше за работа, Джак огледа главните действащи лица. Съдията — афроамериканец с физиономия на бивш играч на американски футбол — с уверената методичност на движенията си излъчваше чувство за авторитет, което предаде на цялата зала. В крайна сметка Джак реши, че това е човек, който знае какво прави. Двамата адвокати пасваха точно на описанието, дадено от Алексис. Рандолф Бингъм действително бе въплъщение на елегантен опитен адвокат на голяма фирма и това личеше по облеклото, маниера и говора му, докато Тони Фасано сякаш бе образец за неуважителен, нов в професията адвокат, който се перчеше с модния си костюм и златните си ланци. При все това Джак забеляза и нещо, което Алексис не бе споменала: Фасано водеше процеса с удоволствие, което личеше от периодичните усмивки и хихикания с асистентката му — нещо, което не можеше да се каже за масата на защитата, където Бингъм и Крейг седяха, обзети от смразяващо приличие или тихо отчаяние.

Джак огледа журито човек по човек. Бяха разнородна група, което според него бе добре. Помисли си, че ако излезе на улицата и спре първите дванайсет минувачи, ще се получи горе-долу същата група. Докато изучаваше заседателите, Тони Фасано призова първия свидетел за деня — Марлене Райнхард, едра възрастна дама и главен секретар в офиса на Крейг, която скоро зае мястото си.

Джак насочи вниманието си към нея. Имаше строгия вид на типична германка, както подсказваше и самото й име. Беше едро сложена, с коса, прибрана на кок и неприветливо изражение на лицето. Не беше трудно да се определи, че се е съгласила да свидетелства твърде неохотно, което Фасано веднага използва, за да накара съдията да я обяви за враждебно настроен свидетел.

Тони започна разпита бавно, като опита да пусне няколко изтъркани шеги, впрочем твърде неуспешно, но когато Джак погледна към журито, мнението му се промени. За разлика от свидетелката, повечето от заседателите, изглежда намираха шегите на Фасано за забавни. Веднага разбра какво е имала предвид Алексис: Фасано наистина намираше начин да привлече хората на своя страна.

Джак вече бе чел показанията на Марлене, които имаха твърде малка връзка със случая, тъй като в деня на нещастието тя не бе имала никакъв контакт с пациентката. Затова той се изненада, че Фасано разпитва Марлене толкова дълго, подробно очертавайки нейните отношения с Крейг и нейния собствен объркан личен живот. Понеже бяха работили с Крейг над петнайсет години, имаше много какво да се каже.

Фасано продължаваше да разпитва в първоначалния си шеговит стил. Отначало Марлене не му обръщаше внимание, но след повече от час умишлено протакане от страна на адвоката, свидетелката започна да се изнервя и отговорите й ставаха все по-враждебни. В този момент Джак изведнъж усети, че шеговитият стил на разпит е нарочно премерен, за да извади свидетелката от равновесие. Явно също усещайки приближаването на нещо неочаквано, Рандолф повдигна възражение, че разпитът се проточва безкрайно, а показанията са несъществени. Съдията привидно се съгласи, но след кратко обсъждане с Фасано, което Джак не можа да долови, разпитът се поднови с нова сила.

— Ваша чест, мога ли да продължа разпита? — запита Тони с папка в ръка.

— Продължавайте.

Фасано се приближи до свидетелката и й връчи папката, която държеше.

— Кажете на съда какво държите.

— Папката на пациент от нашия офис.

— Кой пациент?

— Пейшънс Станхоуп.

— На папката има номер.

— Естествено, че има! Как щяхме да я намираме иначе — възмути се Марлене.

— Бихте ли го прочели пред журито? — продължи адвокатът, игнорирайки думите й.

— ПП осем.

— Благодаря. — Тони прибра папката и се върна на катедрата. Няколко заседатели се наведоха в очакване.

— Госпожо Райнхарт, бихте ли обяснили какво означават инициалите ПП?

Марлене внимателно огледа залата, преди очите й да се спрат на Крейг.

— Госпожо Райнхарт! — продължаваше Тони. — Ехо, има ли някой вкъщи?