Робин Кук - Криза

— Това са букви — най-накрая промълви тя.

— Ех, мерси, щом е така — саркастично подхвърли Тони — Смятам, че журито вече е убедено в това. И аз ви питам не какво са, а какво означават. Позволете да ви напомня, че сте под клетва и даването на фалшиви показания е престъпление, което се преследва с цялата строгост на закона.

Лицето на свидетелката почервеня още повече, а бузите й се напрегнаха.

— Ако това освежава паметта ви, следващите показания ще потвърдят, че вие с д-р Бауман сте автори на тази сигнатура, която не е типична за вашия офис. Имам още две папки оттам, първата на Питър Сейгър, ПС 21; но тук инициалите съвпадат с тези на пациента, за разлика от папката на Пейшънс Станхоуп. Втората е на Катрин Бакстър, номер КБ 233. В повечето случаи инициалите на пациента съвпадат с номера, но има и други ПП-та, които остават неизяснени. Какво означава това ПП?

— Това означава „проблемен пациент“ — раздразнено отвърна Марлене.

Физиономията на Фасано се размаза в усмивка, насочена към журито.

— Проблемен пациент — повтори той. — Че какво, за Бога, може да означава това? Да не би случайно да се преструват на болни?

— Да, именно се преструват! — продължи бойно Марлене. — Това са хипохондрици. Имат по един куп измислени оплаквания, които отнемат времето на лекаря, вместо да го оставят да преглежда действително болни пациенти.

— И доктор Бауман се съгласи вие да приложите тази сигнатура?

— Разбира се. Именно той ни казваше кои са проблемните пациенти.

— И за да няма неяснота, папката на Пейшънс Станхоуп е била означена с ПП, което означава, че тя е била проблемен пациент?

— Да!

— Нямам повече въпроси.

Джак се приближи до Алексис и пошепна:

— Това е кошмарно за имиджа на Крейг. Какво мисли той?

— Нямам представа. Но това никак не помага. Всъщност сега нещата изглеждат още по-зле.

Джак кимна, но не каза нищо. Не можеше да повярва, че Крейг е постъпил толкова глупаво. На всеки доктор можеше да се случи да има „проблемни пациенти“, но такива неща никога не се отбелязваха официално. Във всяка практика имаше болни, от които лекарят нямаше търпение да се отърве, но просто нямаше как. Джак си припомни, че в собствената му практика на офталмолог бе имал няколко толкова неприятни пациенти, че само като видеше имената им в графика си, настроението му пропадаше за целия ден. Знаеше, че това е човешко, защото лекарският халат не предпазва от такива чувства. Но при все това този проблем винаги се пропускаше при обучението, освен в психиатрията.

Рандолф умело приложи кръстосан разпит, за да поправи впечатлението колкото бе възможно, макар да бе ясно, че маневрата на другия адвокат го изненада. При всички формалности, които се спазват в съда, да подготвиш такава изненада бе трудно. Фасано се усмихна самодоволно.

— Да се окачестви един пациент като проблемен не е непременно нещо обидно. Така ли е госпожо Райнхард?

— Така е.

— Не е ли основната причина за това отделно означение именно това, че лекарят иска да им обърне по-голямо внимание?

— Действително в графика им отделяхме по-дълго време от обичайното.

— Точно така. Тогава правилно ли е да се каже, че когато видите означението ПП вие записвате по-дълъг час за пациента?

— Да.

— В такъв случай за пациента е от полза да има означението ПП?

— Да.

— Нямам повече въпроси.

Джак отново пошепна на Алексис:

— Ще тръгвам към Патологическия център. Мотивацията тук даже ми дойде малко в повече.

— Благодаря ти — усмихна му се Алексис.

Джак излезе от съда с явно облекчение. Една от фобиите му бе тъкмо разправиите със съдебната система и случаят със зет му засягаше особено болезнено място. Представата, че справедливостта винаги възтържествува по някакъв начин изглежда бе безкрайно идеалистична, както случаят с Крейг заплашваше да покаже в най-скоро време. Джак нямаше доверие в тази система, макар да не можеше да измисли по-добра.

Той изкара своя Хюндай под наем от подземния паркинг под Бостън Комън 4 4 Исторически парк в центъра на Бостън. Б.пр. . Беше паркирал там сутринта, като се натъкна на паркинга съвсем случайно, след уморително напразно обикаляне на района около Гавърнмънт Сентър. Нямаше представа къде паркират Алексис и Крейг. Първоначално смяташе да кара след тях към града, но щом оставеше дори най-малка дистанция между двете коли, винаги се намираше някой да се намърда между тях. С особена сила това пролича на магистралата и, не желаейки да поема риска от агресивно шофиране на високи скорости, той реши, че е по-добре да остави колата на Крейг и Алексис да се изгуби в реката от други коли. Шофирането в Бостън, което и без това бе достатъчно неприятно предишния ден, се оказваше стотици пъти по-трудно по време на истинския час пик.